България има войници във футбола

Публикувано на: 14.10.2017 09:10

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг/Спортал.бг
 Има хора за бойното и такива за опитното поле на експеримента. Хора идоли и индивиди под шапката ЛГБТ. Хора за битка с единствено право да умрат или победят и разлигавени в измислени права на изплеснатото в ценностите си общество.
 
Историята за затвърждаване накратко, преди епилога и новия том.
 
Преди малко повече от 4 години, през май 2013 година, в Етрополе имаше мач при мъничките. Чавдар срещу Славия. Родените през 1999-та вървяха много силно и още тогава даваха знак за друга категория. Избраниците на Иво Градев от София направиха страхотен мач. Майсторски клас на 14 години. Имаше съгледвачи от Торино. Познайте от кой клуб!
 
Тогава заговорихме за три момчета. Асен Максимов, близнаците Андреа и Петко Христови.
 
Оставаше най-трудното. Да пораснат, да понесат труса на хормоналната експлозия в пубертета, да развият талант и запазят психика.
 
Наблюдавахме, записвахме, докладвахме, разменяхме мнения. С колегите, съгледвачите, клуба. Търсехме пътя. 
 
Епилогът.
 
Ето, че първият излетя. Петко Христов положи своя подпис на 12 юли и влезе в приказката. Още не всмукал достатъчно от магическия въздух на прекрасната Флоренция, стъпи на "Сан Сиро", игра и на "Сантяго Бернабеу" срещу почти стопроцентовия носител на "Златната топка" за пети път. Великият Кристияно Роналдо.
 

 
Но в приказките има твърде много сюрреалистични цветове, светове, образи. Заради поуката. Липсваше ми битката. Сблъсъка на невъзможното съотношение. Досущ, като в любимия ми филм на военна тематика "Бяхме войници" на Рандал Уолъс с блестящ Мел Гибсън. Липсваше ми нещо от историята ала виетнамсаката долина "Иа Дранг". И получих добрия сигнал само за седмица.
 
Епилогът.
 
Вечната книга разказва, че Бог създал света за 7 дни. Така е и в нашата история.
 
6 октомври, петък. Стадион "Трейс арена" в Стара Загора. Младежкият национален отбор на България играе срещу бойките момчета от Казахстан. Едва вторият мач за Петко Христов. Но няма и намек за смут. Доста смутно става обаче още след първата четвърт на мача. Централният нападател на гостите и техен капитан, възпитаникът на Мъри Стоилов - Дидар Жалмукан" нанасе, при единоборство, тежък удар в задната част на главата на Петко. Дори от 70-80 метра се вижда, че 18-годишният атлет кърви. 
 
Бащата в мен казваше: "Тони, смени момчето!". Офицерът се питаше: "Хм, дали ще издържи!?" Вероятно му се повръщаше от удара. Това нямаше как да знаем от трибуната. Докторът продължава да вади инструменти край игрището. Виждаме предпазната мрежа на главата, упоена в кръв, но все още не знаем, че медикът е зашил на живо и веднага пукнатата глава на защитника. Не с един, не с два, не с три, с четири шева. А той влезе отново в битката и воюва упоен в собствената си кръв докрай. Игра я, като голям войник. Далеко от деликатностите на всякакви ЛГБТ-та.
 
Втори мач, втори допинг-контрол. Втори мач и тежък преход до Астана. Климатът в Астана е приемлив в това време на годината. Но пътуването до Астана не е разходка до Банкок. Сложно занятие е. Някой влизат в болница за използвана накриво нокторезачка, а той трябва да лети със закърпена глава и да влезе отново в боя. Заради своята и национална чест. 
 
10 октомври, вторник. Мач срещу Казахстан в Астана. Полет обратно до Истанбул. Оттам към Италия. Околосветското пътешествие завърша на 11 октомври, сряда. С пукната глава.
 
12 октомври, четвъртък. Първа тренировка с първия отбор на Фиорентина, следобедна за младежката формация.
 
13 октомври, петък. Обичам петък, 13-и, не помня тамплиерите. Фиорентина-Рома. 1:0 за виолетовите. Петко Христов е герой с оценка цитирам: ПЕРФЕКТЕН. Със закърпена глава. Изданията добавят цитирам: "Нулира Целар". Знаете ли кой е Целар, централният нападател на римляните?
 
Той връстник на Петко. Европа го приема, като един от най-перспективните централни нападатели на контитента. Висок, здрав, можещ. Рома слага милионите на масата в Марибор, а той вкарва във всеки мач за националния отбор на Словения във възрастта си. "Вълците" очакват да напишат нова легенда. Но не и в петък, 13-ти. 2017 година. Денят на Петко Христов. 

 
Българският войник, влязъл в три битки за седмица. Тежко ранен, но незагубил нито една. Прелетял около 20 000 километра. Полял с кръв бъдещето. Своето, на близките, на мечтите, на треньорите, клуба, България.
 
Днес ще свалят конците. Те вече са спомен. Но и знак.
 
Защото има хора за бойното и такива за опитното поле на експеримента.
 
Забележка: Минута след мача на Петко, срещу Рома, ни се обади важен човек от Фиорентина. Бяхме заедно с Пламен Пейчев във Велико Търново. Пламен, с когото 3 години вложихме вяра в момчето и пълна тишина в работата. Франко Е. говори с Пламен, след това го чух и аз. Той се радваше, като дете и ни поздравяваше, все едно сме играли ние. Аз обичам петък, 13-ти. Не съм питал Пламен.