Доживях. А не вярвах. Че слепите ще прогледнат, глухите ще чуят.
Беше 4 октомври 2015 година. Когато един заможен човек каза, че в ДЮШ на ЦСКА имало само един, който ставал. За футбол.
Да оставим шмекерлъците в случая. Ами той беше прав. И не защото беше прав.
А защото подборът вече десетилетия върви, заради изтръпналия поглед на родителите, а не поради извиращия талант на децата.
Без петилетен план, няколко петилетки организираме кастинги и записвания. Мързел ни удря до десето кафе и втора водка.
Кой ще иде на кастинг? Ако детето е първи клас? Хлапак на баща буден, или с неподлежащ на ревизия мерак да седи в ложите на "Ноу камп". Понякога с талантливо дете.
Гого от Железница ще пропусне. Защото отецът му няма лев за усмивка и фалшива ракия. Гого може. И баща му може. Но работа няма. И за кравар няма. Макар близо до София, не се получава.
Какъв е шансът на Мони от Комощица, Ломско, на Люси от Комарево, Плевенско и другите? Никакъв.
Често подкрепям съжденията си с моите селски примери. Все пак и аз имам своите съвсем последователни и непрекъснати 7 години там. Но тогава, в онова време, едни мъже от врачанското, плевенското, ловешкото и русенското спортни училища не спираха. Минаваха всяка година. Нови деца нямаше. Но всеки се развиваше различно.
Щеше ли да бъде Дани Боримиров от видинско четвърти в света, ако не беше някогашният ни бивш треньор и апостол в търсенето Кирил Липовянов-Фокси? Дани във врачанското спортно училище.
Щеше ли Мето Томанов да бъде най-големият български скаут, екзекутор на Ливърпул, шампион и национал, ако не беше открит в окръжната софийска група?
Не нямаше!
За втори път Валентин Илиев и наставници от академията на ЦСКА влезнаха в училище. В столичния квартал Симеоново този път. Още никой не знае. Но те са там. В подножието на лифта, около Перловска, на старото игрище в строителното училище, във Факултето. Амазонка и Андите са далеко. Нужна е едната отговорност. Или подадена ръка.
Това е пътят. А философстването на мързеливите умници - висящи мъжки гениталии!
И български клуб в Лига Европа, без нито един роден в България, сред стартовите 11.
ЗАБЕЛЕЖКА: На 5 октомври, Мартин Цирков, треньор на деца в Дунав и преминал програмата за обучение в Чарлтън на Проспорт Медиа пусна цитат-отговор: “Добре, че момчетата не мечтаят да станат свещеници, така както искат да бъдат футболисти, защото много родители щяха да търсят връзки директно с Исус Христос, за да “помогнат и издигнат" децата си!”
