Когато през лятото, 35-годишният централен защитник бе привлечен в ЦСКА, аз бях вероятно един от малкото, които се радваха на това обстоятелство. А никога през живота си не съм имал нито професионален, нито личен контакт с него. С Котев. Вярвах в мъдростта му, на безусловните качества.
Първите мачове сякаш го целехме повече от останалите. Грешка или нещо друго. Без да си даваме сметка, че той е в несинхорн с категорично неподготвени на неговото ниво състезатели.
Гледах последния мач на ЦСКА срещу Миньор по телевизията. Едно стройно първо полувреме и оставило горчилка, с хаоса си, второ.
Но който е гледал, без да си слага капаци или цветни стъкла, няма как да не е забелязал, че Кирил Котев бе играч от друго измерение за останалите. Останалите, с все още детските грешки. Разбира се и Гъргоров. Но не ми е думата за него.
Някои от нас имаха точно това предвид в мечтата си. Във всички линии, по един от такава категория и израстване, по възможност с по-сериозно темпо, на младите с автентичен армейски ген. За да се върне клуба на мястото си с достатъчно на брой бойци, които ще бъдат елит на България, а не измислени заради ненационално отговорно поведение и вождистки егоизъм.
Котев е едва на 35. Българският футбол му оставя още хоризонт. Защото Котев е футболът. С 364 мача само в професионалните клубове, за които се е състезавал.
