Гледах Миньор-ЦСКА през телефона и лаптопа. По едно полувреме. Така се стекоха обстоятелствата и движението за хляба през деня. При обстоятелствата поради дебилната промяна на мястото на двубоя в последния възможен момент. При добре планирани ходове в командировка или не, на не един симпатизиращ на армейския,а вероятно и на тима от Перник.
Героят на деня от турнира отново се казва Калоян Стефанов. Категорично. Игра-отговор. На съмнения и въпроси. На битка за място под слънцето.
Но не съм устроен да живея с еуфорията, а и професията ми налага често да не виждам само очевадното.
Ето защо ще насоча част от фокуса и към този, който в офанзивното звено на отбора, най-напред през този сезон "удари по масата" и разсече тенденцията в Трета лига. Първият от момчетата на областна група. Говоря, разбира се, за 19-годишният Йоан Маринов. Третият в клубната листа на голмайсторите след първите 15 шампионатни кръга.
Йо не вкара днес, а можеше. Но Йо разсече победно плетеницата от бранители, скрили вратата на Миньор, като автобуси в тесен паркинг.
Първият гол на Милен Иванов станa след брилянтно отиграване на Йоан Маринов. А при втория гол на Калоян Стефанов за 3:1, пасът на Йоан бе мечтан продукт на технически възможности и интелект. Брилянтно взаимодействие на първокурсникът-голмайстор от Нов български университет и третокурсникът-футболен убиец от Националната спортна академия.
Това са те. Като ги гледаш, ти става истинско. Те знаят и познават всичко. Опитаха за непосилно кратко време от жилото и меда. Те са бъдещето. И който го е грижа, трябва да го пази.
В тях и другите от отбора пулсират сърца, докоснати от Светия дух, не за да крачат, като наглеци или проекции на биологични единици с непреходна преса на безусловните рефлекси.
И...нали помните? Йо е историческа личност. Вкара първия гол в новата история на ЦСКА. В първия мач от чистилището на областна група.
И...нали помните? Йо е историческа личност. Вкара първия гол в новата история на ЦСКА. В първия мач от чистилището на областна група.
