Посвещавам на Министерски съвет и Министерството на младежта и спорта

Публикувано на: 11.12.2017 16:19

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Винаги ми се е искало, след отпечатването на некролога на ЦСКА, на 9 септември 2016 година, да го кажа по-силно, но не мога.  Опитвах. Поемата е коствала живота на Гео Милев, година по-късно. Пускам любим финал. На който му харесва-харесва. Посвещавам на Министерски съвет и Министерството на младежта и спорта!

С ясното съзнание, че за прочита е нужен и интелект. При явен дефицит, но интригантска безкрайност. Може пък да успеят.

И така. Финалът на "Септември":


12.

Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила...

 

Ахил беше грубата сила.

Военния демон.

 

Ахил беше стар генерал

на Н. Ц. В. цар Агамемнон.

Ахил бе герой.

С безброй

кръстове, ордени, ленти...

Пиедестал

на реда и тишината

в страната...

 

Но днес ний

не вярваме вече в герои

- ни чужди, ни свои.

 

Троя бе опожарена и срината.

Приам и Хекуба загинаха.

Ахил тържествува...

- Какво е за него Хекуба? -

Душата му дива и груба

не чува

плача на свещената майка, разкъсъна

над безименни гробища с кърви оръсени

израснали в миг

- толкоз много -

безброй.

- Какво е за него Хекуба? -

Ахил бе герой.

Ахил бе велик.

 

 

Бич божий изпратен от бога.

 

Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.

- И загина

  падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.

Агамемнон уби Ифигирия

  - и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

  - и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

  - и загина...

Едничка остава

- стои и пребъдва

през вековете -

Касандра-пророчица:

тя вещае възмездие

- и всичко се сбъдва.

Безсменна прищявка, игра и забава

на боговете.

Вековечен разцвет на божествена стръв.

Всяка смърт е за тях развлечение,

всеки вопъл - шега.

Смърт, убийство и кръв!

Докога, докога?

Вседържителю Зевс

    Юпитере

    Ахурамазда

    Индра

    Тот

    Ра

    Йехова

    Саваот:

- отговаряй!

 

Кръз дима на пожарите

се издига и бие ушите ти

вика на убитите,

рева

на мъченици безброй

върху клади горящи дърва:

- Кой

излъга нашата вяра? -

 

 

Отговаряй!

Ти мълчиш?

Не знаеш?

  - Ний знаем!

  Ето виж:

  с един скок

  ний скачаме право в небето:

 

  ДОЛУ БОГ!

 

- хвърляме бомба в сърцето ти,

превземаме с щурм небето:

 

  ДОЛУ БОГ!

 

и от твоя престол

те запращаме мъртъв надолу

вдън вселенските бездни

беззвездни,

железни -

 

  ДОЛУ БОГ!

 

По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети -

ще се сбъдне!

- Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

- нагоре! нагоре!

Земята ще бъде рай -
ще бъде!

1924 г.