ЦСКА - за отбора, управлението, фелациото... - Проспорт.бг
 

ЦСКА - за отбора, управлението, фелациото...

Публикувано на: 15.12.2017 12:37

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Като Ин и Ян се движат двуполюсните типажи. Едни горят мостове и градят картонени кули, други изграждат връзката между отдалечените и издигат кули, които не можеш да объркаш. Точно преди 185 години на днешния ден е роден, в Дижон, яркият представител на вторите - Густав Айфел.
 
Стартирам коментара с уговорката, че не внасям претенция за обективен. Но със сигурност, честен пред себе си.
 
ОТБОРЪТ
 
ЦСКА финишира първи. Силно и на разстояние пред останалите.
 
Спортно-технически армейците са диктатор в Югозападната Трета лига, наричана с ентусиазъм, а и с известна доза справедливост - Бундеслига. Най-силната  в история на футбола. Или поне през последните три десетилетия.
 
Червените започнаха колебливо, въпреки брутално масовата преселекция. Някои от попълненията пристигнаха повече по разкази на очевидци, отколкото след наблюдения. Ясно беше, че отборът се нуждае от сработване, публиката да преодолее раздразнението си от освобождаването на някои от героите на първия сезон. Онзи на лудостта в областна група. 
 
Няма спор. Някои от  любимците видимо имаха този лимит. Но за други не бе отворен лимит на търпение и време, с оглед възрастта, капацитетът и бъдещето на клуба. Символите.
 
Самият треньорски щаб в движение коригираше поведението си. Знанието си. Разбирането. Сам той изграден от неопитни в професията, но силни в амбициите. Имаше цели периоди, в които отборът правеше забранена за съвременния футбол дълбочина между линиите между 60 и 70 метра. Обикновено това подсказва притеснения, но със сигурност е нездраво поведение, докалкото това разстояние освен всички следва да се преодолява.
 
Преизграждането водеше до очевадни грешки в търсенето на нови позиции за опитни играчи, които едва ли можеш да преоткриеш на възраст между 28 и 31 години. Например Хаджиниколов, Спасов...По крилата.
 
Пристигането на Емил Гъргоров сякаш даде на механичния сбор нови състезатели водач. Усети се. Почувства се. Всички започнаха да правят невъзможно равнение по него, но общата картина се промени. Самочувствието на отбора стана различно. Класата - със сигурност.
 
Честният прочит обаче, следва да отчете, че Емил Гъргоров бе единственият, който бе на нивото на "А" група (педполагам, че ще съгласите за нивото на сравнение), без уговорки за възраст, бъдеще. Йоан Маринов игра със заявката "А" група, без уговорки. С много бъдеще. Кирил Котев е безценният ментор в една силно нестабилна линия. Малкото голове в собствената врата се дължат преди всичко на нападението, а не толкова на поведението на последния вал през есенния полусезон.
 
Младите със сигурност нанасяха тежък десен прав в лицето, при всеки гол, при всяка силна изява. Сякаш искаха да покажат на някои от тях колко не стават, но станаха опасно контрастни на фона на подменилите собствените кадри, с безусловна идентичност. Йоан Маринов и Калоян Стефанов са мощна подкрепа на съждението.
 
Само неспортни препятствия могат да спрат ЦСКА по пътя към Първа лига. Но и успехът не следва да бъде страхлив и да води след себе си нови и нови излезли от нищото момчета-експерименти в сърцето на сезона. Точно от сега следва да се виждат опорните точки за елита. Като се почне от вратарите. С тях да завърша. Сайков е талант и се отличава с изумителната способност години наред да стои на ниво "талант". Маринов не мога да оценя. Не познавам играта му. Почти и не я видях. Бахтарлиев дава всичко, но е далеко от критериите за стабилен, сигурен, опорна точка. Дори далечен.
 
УПРАВЛЕНИЕТО
 
Общото събрание излъчи млади и образовани мъже на върха в структурата. И неопитни. Много неопитни.
 
Ако изключим Никола Газдов, който не само е изграждал образователен ценз в Мюнхен и Бирмингам, но има и устойчив управленски опит на извънредно високо ниво, останалите са хора от амбициозно налагащи собствени концепции в бизнеса, със силно задгранично образование до прохождащи в големите отговорности.
 
Управлението  направи няколко много силни хода. Упоменатият Газдов дори демонстрира, че у нас смелите не са на свършване. Както и тъпите срещу тях, впрочем. И особено тъпите по време на търг. Адвокат Сотиров излъчва публично все по-солидна подготовка и поведение, които са впечатляващи. Особено в днешния ден на отсъствие, на субординация и кариерни стратегии.
 
Налице са много добри пазарни ходове. Организационни също.
 
Слабостите. Най-сериозната слабост са спорадичните, несистемни, медийни изяви и комуникация с публиката. А без публични отношения, роденият, като публичен клуб, ограничава възможностите за бързо и трайно установяване в обществената среда.
 
В същото време, медийните изяви в повечето случаи са подчинени на говорене срещу нещо, а не за ЦСКА. Включително изпращането на грешни по логика послания. Като например последното от 11 декември, цитирам: "За съжаление ЦСКА няма да участва в конкурса, защото това за нас е псевдо-конкурс. Един нагласен мач, в който резултатът е ясен. Победителят също е ясен - това е отборът на ПФК Литекс, който бе преименуван съвсем наскоро." Добре е да се отчита, че голяма част от публиката не членува в клуб "Дани Тъпото". Защото е вярна и единствена втората част от пояснението: "Направихме всичко възможно, денонощна работа на нашите икономисти и юристи, така че да участваме, но за съжаление така изнесените правила не ни позволиха да участваме". Точка. Детайл, но не съвсем маловажен в линията на общо поведение.
 
Много силен ход. Без съмнение трансферът на полусезона, със значение за бъдещето, е привличането в направлението за публични отношения на опитния, но не стар или архаичен журналист Ивайло Йолчев. Той без съмнение е най-силният на позицията сред всички в българския клубен футбол в момента. Ивайло е новинар и знае отлично смисъла на излъчването и облъчването, ако щете, с верни новини, а не нискоразредни продукти на неграмотни писачи и лъжливи послания. Дори е наказуемо да се правят сравнения с медийни хлебарки, като носещия бодисекретното прозвище Потния, слузестия преносител на всякакви имена от Мечтата на дентиста до Феята на зъбките, Дупнишкия интелектуалец, Сашо Гъза, Милко Кандилото, износения до счупване на менталните сегменти Агент Ставри и всякакви други анонимни тролове и ентусиасти. 
 
Управлението има два установени модела и един вечен. Първият е, когато икономическата власт упражнява политическата и капитализира пряко, без посредници, златната комбинация. Фалира банки, ако пожелае и прибира активите. Вторият е, когато икономическата власт излъчва марионетки и капитализира изхранването на техния политически статут.
 
Третият. Третият модел е вечен, но утопичен. Власт на народа. На равноправието...
 
Светът е показал в хилядолетното си развитие, че социалните системи в равновесие са в зависимост от моментните интереси на икономическата власт. Тя определя състоянието на революционна готовност, революционно действие или социален мир и хуманни протекции.
 
ЦСКА бе създаден и съществува в опасните връзки с третия модел. Общото събрание на сдружението притежава акционерното дружество. Но пък то е с нулеви пазарни позиции. Именно това обстоятелство ражда опасността в поведението на спонсорите. Вън от брътвежите и въвличането на армейския клуб в меренето на простащина между Ловеч и Разград, картината е съвсем различна. Структурата на спонсорската фигура е несвързана и безкрайно различна от кирилдомусчиевата.
 
Работата е там, че моделът се вдижи по много тънък лед и е добре да се вслушва отвреме навреме, въпреки ясните управленски модели и тяхната хилядолетна устойчивост. Все пак, умовете се шлифоват в университетите. Ако ме разбирате. И всяко послание има смисъл и важност. Клубът има публичен адрес и колкото да е честен един частник, няма нищо по-приказно от това да пази пътя на ЧЕСТта, без размествания.
 
Казвам последното, защото в новата история на ЦСКА, след 1989 година, само един, точно един, президент и спонсор на ЦСКА, не е вадил дори за миг вождистки претенции. Това беше Илия Павлов. Точка. Който разбрал-разбрал.

ОЧАКВАНИЯТА
 
През пролетта очаквам мощен опит за спиране на високата скорост в движението на ЦСКА. Очаквам още, ако работи съзнателно, пристигащият монтански кадър Петко Петков от Рилски спортист, да се превърне в хит. За Бундеслигата той е. Но в клуб, който няма Йолчев и публичния интерес на приятели и врагове. Допускам, че той може да бъде поредният Николай Божов, който на "стари години" стигна дори до лидер на стрелците в елита, направи неща, които хората много харесваха. Не очаквам, а се надявам да се обърне внимание на 3-4 от освободените, играещи в Трета лига и да се върнат в родното гнездо. Не заради сантименти, а заради качествата им да бъдат опорни точки. Вероятно за някои ще бъде невъзможно, дори и да има намерение, доколкото те вече са обект на интерес на професионални клубове. И вероятно техни нови попълнения.
 
ИСКРЕНО И ЛИЧНО
 
Чувам, че съм бил абдикирал от клуба. Нездравите слухове са породени, преди всичко, от вроденото ми чувство за принадлежност към истината. Винаги казвам, когато царят е гол. А за да го правя свобода ми дава Свободата. Дори, като офицер в армията, никой не успя да ми върже ръцете и краката. Да ме превърне в марионетка.
 
Не съм абдикирал отникъде. Живея събитията така, както ги чувствам. Имам право, чест и претенция.
 
Масовите зомбита, от аплаузите за всяко престъпление или нарцистичен глад, ще ходят нещастни и на групи, като малцинствени шайки. С празни стомаси. И ще плещят на половин шише менте за тъпата държава, която ги цака...
 
Желая светли Коледни празници и силна Нова година на всички ЧЕСТни армейци, за които фелациото е само и единствено любовна игра!

Не метод за кариерно развитие и обществено поведение.