За политиката и футбола по Симеон Велики

Публикувано на: 30.12.2017 10:37

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Мирослав Найденов
 На 4 април 2009 година участвах в учредяването на партия Българска левица в НДК. Иван Генов ми беше приятел и фен на ЦСКА, имах добро познанство с Петко Тодоров. Идеята съвсем не беше и не е за отписване. Доста интелигентен контрапункт на БСП и зависимостите в и около нея.
 
Беше ми истински интересно, от гледна точка на еспримента, как би работила тя с непознатото в партийното строителство председателство. Цели трима равнопоставени. Дипломатът и политик Иван Генов, журналистът и университетски преподавател Петко Тодоров и широкоскроеният рокер, наследствен ляв и впечатляващ човек Илия Божинов. 
 
Още първите избори показаха системна грешка.
 
На 22 септември 2013 година участвах в учредяването на партия БАСТА в НДК. Дясна. Инициаторите Емил Димитров и Мирослав Найденов ми бяха приятели, фенове на ЦСКА. Ще се повторя. И тук идеята не беше и не е за отписване. Членовете, участвали във властта приеха собствената си лустрация чрез Устава. От гледна точка на експеримента бе интересно да се види как биха се развили събитията и без ясно изразен лидер. И концептуално, а именно: "С олигархията не трябва да се борят всички партии. Първата стъпка е партиите да се откажат от зависимостта на олигархията, обясни бившият земеделски министър, запитан как новата партия ще се бори с монополите и задкулисните сделки..."
 
Още първите избори показаха системна грешка.
 
И на двете учредявания говорих пред пълните зали. С искрената надежда за промяна в програмирането и отварянето на различен хоризонт от монополния за вирусните в държавата България, собствената ни Родина, системни грешки.
 
Промяната на формата в българския футболен шампионат. Преструктурирането му, заради зависимости, ми станаха интересни. Заради експеримента. Да въвлечеш синтетични участници. Миналото първенство мина без драми в зимния прозорец. За първи път от десетилетия намаше масови разтрогвания по вина на клубовете. 
 
Този път се очертава тежка системна грешка през януари 2018. И масови разтрогвания.
 
За формата също говорихме много. Но футболът е спорт за публиката, за хората. Както политическите партии впрочем.
 
Убеден съм, че системните грешки са заключени в кабинетите на системния вождизъм. Българската евролевица и до днес следва неразпознаваем управленски варинат. БАСТА пострада от нехаризматичен вождизъм и предателства. Няма късане с олигархията и нейните вандалски за социалното равновесие интереси. Няма БАСТА на страха. Същите хора вече го показват с теманета.
 
Футболът падна на колене. Пред олигархията. Нейният мафиотски политико-икономически освирепял образ. Забелязвам, че напомня варианта на тодорживковият вятър и приведеното прикритие, но системната грешка души развитието, ясната и мощната съпричастност на обществото.
 
Допускам, че никой няма да оспори великите управленски еталони на Симеон Велики. Струва ми се, че в неговия Закон за съдене на хората от IX-Х век крие отговорите. Особено в частта за войната. Доколкото политическите и спортните идеи следват битката, като важна форма за изява.
 
И ТАКА. ЧЕТЕТЕ МНОГО БАВНО И ВНИМАТЕЛНО!
 
"3. За 'плячката.
 
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски [лукави] думи и дела, да има мисълта си у бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от бога на съветливите сърца защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от бога, който дава победата.
 
Шестата част трябва да вземе князът, а всичко друго останало да вземат всички люде. Малък, голям да делят по равно. А на жупаните стига княжева част, а другата придобивка е дял на людете.
 
Ако ли се намерят някои, които да се осмелят, били кметове или прости люде, да навършат подвизи и юначества, то който княз или воевода в това време се случи там, да му се даде от речения княжев дял, каквото е добро, и да се подели на части: за намерилите се на бой да се даде част и за останалите в стана [лагера] да се дадЕ..."
 
Накратко. Няма партия, успехът на която е непренесен към хората да има успех в битка. Тя остава неразпознаваема.
 
Във футбола. Няма клуб, успехът на когото да бъде разпознат за свой, ако не е пренесен, като свой на публиката. Тя няма да поиска онези пет шести от плячката. Но пет шести от победата - със сигурност. Никога няма да прости, ако не е в ролята на 13-и играч. Ако не е разтресла трибуните с енергия и не е наливала олово в краката на другите. 
 
Твърди се, че картагенският пълководец Махарбал, след победата при Кана, казал в очите на великия Ханибал: "Умееш да побеждаваш, Ханибале, но не умееш да се ползваш от победата..."
 
Убеден съм, че във футбола побеждават идеите, не бюджетът. Бюджетът е средство. И е въпрос на лично решение на собствениците на паричните потоци дали ще следват победителите и техните идеи. Нарича се реклама. Или ще вдигат купи сами, в компания на придакващи блюдолизци, в позлатено сепаре.
 
ЖЕЛАЯ СИЛНА И НЕПОВТОРИМА 2018 ГОДИНА! ЗА ХОРАТА! ДНЕШНИТЕ БОГОЧОВЕЦИ ДАНО СЕ НАУЧАТ ДА ЧЕТАТ ЖИВОТА.