Чоки - момчето от влака Перник-София

Публикувано на: 14.01.2018 20:06

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Александър Асенов
Александър Асенов беше избран за най-добър футболист на старшата възраст през есента. Лявото крило пристигна в школата на ЦСКА от Миньор Перник. Чоки, както е известен на всички нападателят, даде интервю пред клубния сайт.
 
- Сашо, как се озова в ЦСКА?
- Всичко тръгна от Перник. Благодарение на добрите треньори съм това, което мога в момента. Един ден играех навън, когато се обади баща ми. Каза, че Жоро Кьосев ме иска в ЦСКА. Без да се замислям, реших да дойда тук. Това е голям шанс. Първата ми цел беше да стигна до мъжкия отбор. Сега тренирам с тях. Ще гоня само успехи и за в бъдеще.



- Предполагам, стартът ти във футбола е от Миньор?
- Да, започнах 2006 г. при Петър Анестиев. После при Слави Малинов. Те ме развиха като дете. После бях и при Иво Славчев. Благодаря на всички.

- Всеки ден пътуваш от Перник до София с влака, не е ли тежко?
- Всъщност, когато тренирам с мъжкия отбор, пътувам с Томислав Павлов. Иначе с влака. Не е толкова тежко.

- Помниш ли първата тренировка с първия тим на ЦСКА?
- Още Жоро Кьосев беше шеф на школата и ми каза, че ще тренирам с първия отбор, а може и да дебютирам. Беше ден преди мача с Локо БДЖ за Купата. Аз се мобилизирах, доста емоционално беше всичко, а и имаше известно притеснение.  После се отпуснах. Всички в мъжкия отбор са професионалисти. Тренировките са на ниво „А“ група, уникални.
 
- Валентин Илиев какво ти каза в съблекалнята?
- Той не говори специално на един играч, а на целия отбор. Ние сме едно.
 
- С Локо БДЖ беше дебютът ти, притеснен ли влезе?
- Първите 5 минути бях доста притеснен, но после се отпуснах и показах възможностите си.


- Смяташ ли, че имаш сили да пробиеш и в мач от първенство?
- Да. Сега има подготовка, ще я проведа по най-добрия начин. Треньорът ще прецени.
 
- Кажи няколко думи за семейството, има ли спортисти в рода ти?
- Да.  Баща ми Асен е бил футболист в Миньор. Стигнал е до старшата. Но е имал много проблеми с контузии. Иначе е бил добър, разказвали са ми. Дядо ми Стоян също е бил футболист, играл е в Ботев Пловдив като войник. Пазя вестници. Бог да го прости, бил е нападател.
 
- Как върви училището?
- Справям се. Аз съм решил отдавна – приоритетът ми е да стана спортист. Но ще кандидатствам и в НСА. Особено тези предмети, които ми трябват – добре вървят.

- Кой бе любимият ти отбор като дете?
- Баща ми ме водеше на Миньор от 4-годишен. Тогава тимът беше в „А“ група, а стадионът пълен. Нормално, от дете съм за Миньор. Бях с шал на врата, Миньор ми остава на сърцето.

- Играч, на когото подражаваш?
- Джилио Том от Локо София. Той е приятел на баща ми. Много го харесвам като футболист. Истински пример и на терена, и извън него. Още от дете харесвах и Емил Гъргоров, доста пъти съм го казвал на баща ми. Гледал съм вечното дерби. Странно! Вчера го гледаш по телевизията как вкарва голове, днес играеш с него. Много ни учи. Обяснява всяка ситуация на терена. Помага на всички, не само на мен. Кирил Котев също. Много са опитни, играли са на високо ниво.
 
- В световен мащаб?
- Лео Меси, няма какво да се коментира. Той е магьосник.  Наслаждавам му се във всеки мач.