Любо Пенев би бил силен с това, което премълчава, а педерас(т)ите не са виновни!

Публикувано на: 09.02.2018 09:48

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов-Полковника
Идната седмица, в Деня на майстора, ще има конгрес на Българския футболен съюз.

Тази сутрин пък, рано-рано, срещнах на "Пиротска" Академик Борислав Йотов, земляк и стар познайник. Поздравих го бодро с: "Добро утро, Академик Костадинов!". "Рано ти е още - казва - стани Професор за начало, напиши 215 книги и тогава може! Академик Борислав Йотов съм аз за протокола." Намигнах му и възкликнах: "А така ли!?" И поговорихме безмислено.

Във връзка с конгреса на Българския футболен съюз не намирам много време да слушам и гледам претендентите за власт. Пък и честно казано, като видя оцапотени пудри, без начално футболно образование около Любо Пенев, получавам нездравословен прилив на стомашни киселини.

Слушах Любо два пъти, последно пред Иво Сиромахов. Трябва да призная, че въпросите на Иво бяха точни и в целта. Но както и можеше да се очаква, Любо отговаряше със съвършено безмислено разтягане на локуми. В цялото говорене в телевизионния ефир отделих, че нещо не е на кеф с министъра на младежта и спорта, за Боби е ясно. За Лечков не знам защо. Бяха биз-бизе някога. Чух, че притежава и записи с някакво компрометиращо съдържание. Впрочем, последните години постоянно получавам съобщения, че в една софийска кула се пазели записи, които ме уличават в нещо си. Както и да е. Говорехме за футболната власт.

И питащите и говорещите упоменават понятието "програма", но никой не дава опорни точки.Освен това бръщолевенето е за бай тъп, но не и за хората в системата на футболната игра. Защото в нея БФС е администриращ орган с определени ангажименти. Които, колкото и да ми е чоглаво, трябва да призная, че изпълнява. Организация на системата на шампионатите, не само Първа лига. Организация и система в селектирането, обиграването и обезпечаването на националните отбори. Много обичат да се упражняват върху детско-юношеския футбол, но колцина знаят, че през 2008 година участвахме на финали на европейско първенство до 19 години, след 27 години прекъсване, а оттогава насам имаме две участия на финали и едно домакинство на такива. Т.е. - за 9 години. Колко от масовата публика знаят за програмата за безвъзмездни лагери на всички отбори от елитните юношески групи. На дъвкаем език - безплатни. И още, и още. Такива са показателите, не само иначе чудесната база в "Бояна".

Има много важна посока и основа, по която Любо може да бие. Да удря. По Боби, по Кралев. И ще му помагам всяка секунда. Тя е в акта на световното дебелоочие да бъде преименуван Литес на ЦСКА и настанен с всеобща помощ на "Армията". Пита се - защо Любо не обелва и дума? Аз знам защо. Но, ако носи онова, в което се кълне, нека го каже на висок глас. Защо? Съответно - мълчанието форма на зависимост ли е? Или просто приятелски кръг. Което е същото.

Любо наистина ли вярва, че с този екип от недоизградени олиготени субекти има шанс? Колко трябва да си тъп да призовеш началника на правителството да се намеси на конгреса? Както се намеси в историята с Литекс. Това означава, че не си минал още предучилищна футболна група. Какво остава за първи клас? Тези мазньовци, в обкръжението, наясно ли са какво точно се случи в световния футбол, включително в социалистическа Народна република България в средата на 80-те години? И защо Българската федерация по футбол бе преименувана на Български футболен съюз и произтичащите от това следствия? Кариеристичните пориви не са индулгенция за чекиджийски изпълнения. Знам, че ще е много изгодно да се намеси държавата. Тогава неучастията в европейските турнири ще имат смилаемо обяснение. Шампионат за падишаха и неговите приближени.

Или мантрата, която някой кухар роди: "Върнете футбола на децата!", или нещо такова.

Помните ли онова момиченце с листа, в размер А4 и надпис: "Върнете дъгата на децата, педерасти!". Същото е. Педерас(т)ите вина нямат. Тя е у нас. Неокастрена гьостерица много работа върши. В масовия спорт - в училищата и общините. И точно там е работа на държавата и нейните органи. Включително обществени. Там трябва да се върне на децата. Да не говорим, че има пряко отношение към общественото здраве, съответно разходите за здравеопазване. В чист, а не криминален вид.



Професионалните клубове са тези, които създават играчите. Те не са социални служби. А центрове за подготовка. По устав, по наредба, по нормална логика. И собствена, децентрализирана организация за това. Централни са критериите. Правилата. Основите, на които, се приемат на конгресите.

Добре би било, всеки претендиращ да представлява някоя правна школа и говори за футбол, да почете. Дори в превод, доколкото конвертируемите езици са им чужди, а диалектните заваляния не вършат работа.

Тази сутрин срещнах прокурора Академик Борислав Йотов и го поздравих с: "Добро утро, Академик Костадинов..."...