Евротурнирите не са за български битпазарски маркетингови трикове

Публикувано на: 23.02.2018 11:09

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
По съвършено ясни, от няколко години, причини на мен ми е трудно да гледам Лудогорец. Въпрос на емоция.
 
На "Сан Сиро" очаквах да се случи нещо, гледах точно първите 10 и приключих. Защото ми дожаля за повечето непознати ми момчета в зелени екипи, които правят кавото могат в един успешен бизнес-проект. За нашите ширини и мащаби.
 
Но тези 10 минути ми дават отличен повод за реплика.
 
От лятото насам се наслушах на клетви по адрес на Петко Христов, който се движи отлично в Примаверата на Фиорентина. От месец отлично се справя и Калоян Кръстев в Болоня. Разбирачите напомняха как Вутов не успял, пък какво се случвало с другите.
 
Национална черта е. Да знаем, когато и хабер нямаме от голямата футболна битка и нейните безмилостни правила. И че ако не си подготвен, следва ритуално убийство. Никакви маркетингови трикове не вършат работа. Че от българската А група вече е на практика невъзможно да стъпиш веднага на ниво Серия А. Дори, когато си изключително талантлив и за теб са платени немислимите, на пръв поглед, 1.7 милиона евро. А ти си едва на 18.
 
Ще маркирам сямо няколко имена от снощния мач, за да илюстрирам тежката дистанция между спортно-техническото ниво на нашите клубове и тези от развития футболен свят. Дори срещу нетрадиционно смесена формация, с рутинни задачи.
 
Срещу "страшното" нападение на делиорманци в България Гатузо постави 18-годишния вратар Джиджо (Джанлуиджи) Донарума. Благодарение на есента и евротурнирите, той е оценен в момента на около 70 милиона евро и съвсем не липсва интерес към него от клубове в добро финансово здраве. Дори беше на път през януари. Собствен кадър на Милан. Убийствено подготвен. Като социален жест, на "Сан Сиро" пусна Антонио Донарума. До мача с Лудогорец, привлеченият от гръцкия Астерас фамилен съименник на Джиджо, имаше едва един мач през сезона.
 
Да видим още.
 
Съвършено социален жест бе направен и към колумбийския централен защитник Кристиан Сапата. Той почти не играе този сезон, а състезателно на терена не бе стъпвал от първата седмица на декември, миналата година.
 
20-годишният собствен кадър Мануел Локарели е започвал титуляр едва 1 път през сезона, преди мача срещу разградчани. А 11 пъти от резервната скамейка, включително за по 1, 5 и 8 минути.
 
Жест на приетялеско отношение този мач бе и към 33-годишния Рикардо Монтоливио.
 
Преотстъпеният от Аталанта, едва 21-годишен котдивоарец, Франк Кеси не спира да прави фурор. Той вече е преотстъпен и за следващия сезон 2018/2019 година.
 
Какъв комплимент за работата със собствените кадри е Патрик Кутроне само. Роден през 1998-а. Той не вкара на Лудогорец в Разград, но вече записа и цели 8 мача, заедно с тези срещу българския шампион, като титуляр за 7-кратните европейски шампиони. Од 30 декември насам.
 
Същото е положението с 22-годишния португалец Антонио Силва. Юношата на Порто има през тази кампания точно 5 мача титуляр, два са срещу Лудогорец.
 
Това беше картинката сред титулярите на росонерите на "Сан Сиро". И е нелепо да се говори за липса на късмет.
 
Спортно-технически, може би, е най-добре да цитираме класика: "Къде е Лом, къде е Лондон?". 
 
И не да се депресираме. А да се мотивираме. Да спрем с приказките, да дадем път на младите и креативно мислещи специалисти и да работим. От тъмно до тъмно. 
 
А Петко Христов и Клоян Христов са комплимент и надежда. Че е възможно дори и във времена на клубно мъртвило и битпазарски маркетингови трикове.
 
На Милан предстои дерби с Рома в неделя. На Лудогорец срещу Ботев в понеделник.