Наричаме левскарите говеда, но ги превърнахме в свещени крави

Публикувано на: 10.05.2018 12:41

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Наричаме левскарите говеда. Които ме познават знаят, че почти никога не ходех да гледам на живо мачовете срещу тях. Броят ми се на пръсти. Губех контрол.

Днес е съвсем различно. Те вече са свещените крави на София. Видях го с очите си. Не сами срещу всички, както се опитваха да се героизират. А сами. Каквото и да правят, както и да напълнят стадиона, то те няма за какво да се хванат, да им стане интересно, да има свестен захват и тръпка.  Те нямат никаква вина. Дори убийците с ловешки произход и министърът с голата глава са само физически изпълнители. Сторихме го ние. Които имахме претенцията да се наричаме армейци и преносители на морал и чест.

Беше ми трудно да ги слушам 120 минути. Работиха здраво за отбора си и в името на рекорда. Признавам. И спирам. За да кажа за отбора. И футбола изобщо у нас. Не да говоря за провала им. Той е кармичен. А там никой не може да се меси.

Преди месец информирах, че в Първа лига има точно 111 състезатели с чуждестранен произход. Вероятно днес са с десетина по-малко. Сещам се за прекратени договори.

Отварям темата отново не поради фобия или расизъм. Не.

Габриел Обертан е комплимент за българското първенство. Друга класа.

Славия се изправи срещу единадесеторка, в която на старта имаше точно двама българи. Капитанът Божко Митрев и левият бек Иван Горанов.

Нека бъдем честни. Обертан е комплимент, но нито един от офанзивните играчи в синьо, не само не бе на нивото му, но демонстративната им некадърност ражда отново въпроса за отнетите шансове на собствените момчета. Нежеланието за търпение и откровен мързел в търсенето.

Във финала за Купата на България, без никакво съмнение, най-добрите, най-запомнящите се, бяха български състезатели.

За Георги Петков просто следва да замълчим. И да изтрием до скъсване обидните прякори. Тотална и жива легенда. На първа златна страница на българския футбол. Колегата му Митрев нямаше много работа, но със сигурност си бе на мястото, когато това се налагаше.

Специално внимание на Иван Горанов. Момчето от Велинград точно след месец ще стане на 26. Подритван и подхвърлян в ЦСКА и Левски, за да го открие Берое, да даде за Литекс, но да се осъмнят и там в него, да го отпратят в дубъла. И изригне отново в Локо Пд, пък било то и гладен от дълго безпаричие там. Браво! Брилянтно второ полувреме и продължения. Дебела сянка за онези с големите договори. Изглежда Петър Хубчев има нов национален състезател.

И толкова за Левски. Защото едва ли широката публика е обърнала внимание, че Славия игра финала без фирмени бекове, поради серия от контузии в отбора. Отличен за Стефан Велев, който направи и невъзможното да ограничи именно Габриел Обертан. Много работа хвърли срещу набезите в зоната на десния бек Славчо Шоколаров. Той, както и Стефан са халфове и това им пролича в активността по фланговете, в опитите да бъде притесняван значително по-балансираният състав на сините.

Когато в последните 30 минути на редовното време стана много трудно, към Стефан Велев, като скала се изправи 19-годишният Андреа Христов. Някой може и да е забелязал, може би не, но момчето се би, като лъв с разтежение на дясното бедро. Стискаше зъби и бе деспотичен, когато Роси засили натиска именно там.

Коко Велков със сигурост направи мача на живота си. Отличен, категоричен. Лидер.

Кой точно полузащитник в състава на Левски бе по-запомнящ се от машината Иван Минчев? Кой от черноработника Янис Карабельов? Кой по-смел в директния физически сблъсък от хасковлията Влади Узунов? Виждахте ли сърцата на терена, оставени от Ивайло Димитров и Галин Иванов? Аз да.

Отборът на Славия играл дефанзивно. Така решил треньорският щаб, така играл. Но им се получи.

Левски създаде положения. Получи дузпа. И какво от това?

Похвално би било да се огледаме много добре в собствените школи и долните лиги. Защото, когато идва играч с класата на Габриел Обертан - "Добре дошъл!". Но когато се предлагат договори на измислени герои, с явна игрова и тактическа несъстоятелност, то никой не ни е виновен, че гледаме от 2004 година насам другите на европейски и световни финали.