Запознах се с Иван Вуцов заради Тошо Тошев (СПОМЕН)

Публикувано на: 18.01.2019 13:28

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
 За Иван Вуцов имам поне един том спомени. Но ще отбележа есенцията и разкажа как се запознахме отблизо. И кога за него вече бях момчето, което става.
 
Винаги съм твърдял, че има няколко спортни ръководители, които следва да бъдат изучавани. Моят ТОП 3 е Професор Иван Славков, Академик Емил Жечев и Иван Вуцов. На бате Иван го казах пред всички присъстващи, в изказване, на представянето на негова автобиография.
 
ЗАПОЗНАНСТВОТО
 
Запознанството ни беше люто. В началото на промените, един колега от вестник "Демокрация", го подведе да му придаква срещу моя Главен редактор Тошо Тошев. Колегата имаше лично отношения, поради известни деликатни мотиви, към Тошо.
 
Аз това и чаках. Футболният съюз беше постъпил много грубо с Етър. Тогава Президент на търновци беше моят близък приятел Ванката Ангелов. Взеха им играч против правилата и Устава, в полза на Ботев Пловдив, ръководен тогава от т.нар. брокери, които пък бяха и ръководители на футболния съюз А именно Христо Данов и адвокат Иван Радичев. 
 
По това време бях нов в "Труд", но всички ме улесниха. Най-напред Борето Константинов, сегашният прес-шеф на Славия ми беше внушил, че ако искам да съм камък в публикациите е добре да чета и познавам нормативната база. Послушах го. В същото време атакуваха главния ми редактор, който аз истински уважавах и се учех от него, без да говоря. Наблюдавах го. С други думи - собственият ми вестник, който по това време беше съвършената институция, стоеше зад гърба ми. Аз така го чувствах.
 
И започнах. Бях безпощаден. Повод беше гаврата с Етър. Биех мощно по Вуцов. Стигна се дотам, че оправия с мен нямаше. 
 
Но Иван Вуцов не е вчерашен. Той не е без аса в ръкавите. Помолил Валдо Памуков да посредничи за среща на помирението и ме покани да се видим. Знаеше той, че аз от бой не бягам.
 
Срещнахме се. Още с първите си думи се извини за атаката към Тошо и си призна, че се е вързал на своя градски-журналист от "Демокрация". И много откровено ми обясни, дори дреболии, които не познавах от сложната мутренска среда, в която той трябваше да контролира и дирижира шампионата. На моменти със смъртни заплахи дори. Последното знаех отлично. Стиснахме си ръцете и спрях.
 
ТОВА МОМЧЕ СТАВА
 
Стиснахме си ръцете, но не станахме близки. Когато четвъртите в света извъртяха неблагодарно Иван Славков, Вуцов видимо страдаше. Той обичаше, далеко повече от брат, Батето. Не след дълго и той напусна поста на Изпълнителен Директор. Забравиха го.
 
Но дойде рождения му ден. Обадих се на Руслан, единият му син, да ми даде телефона на баща си. Обадих се, поздравих го. Той въздъхна тежко. Замълча секунди и ми каза приблизително: "Виждаш ли, моето момче, не съм и мислил, че ще се обадиш. А много, които очаквах да го направят са ме забравили..."
 
Признавам, че съм го правил и с други, когато са напускали високи постове. Боби Станков, Иван Славков...
 
Но при Иван Вуцов стана, като при Джордж Буш-Старши. Буш, на церемонията по встъпването на своя съпартиец Никсън, на 20 януари 1969 година, вместо да бъде там, отишъл в качеството си на конгресмен на летището да изпрати доскорошния Президент от конкурентната Демократическа партия Линдън Джонсън. Присъствието му, последен в редицата, произвело извънредно учудване у Джонсън. Но по-късно, когато Джордж Буш се кандидатирал, печели в тардиционни за демократите щати, именно заради Джонсън.
 
Та веднъж трябваше да свършим важна работа. Отсрещният беше висока топка. Не ме познаваше отблизо. Но пък имал вечеря с Иван Вуцов и по някое време го попитал дали знае нещо за мен. Бате Иван отговорил приблизително: "Ооо, това момче става. Вършете работа и няма да сбъркаш. Див петел е, но честен..." Оттогава се самонаричам ... див петел. Харесва ми.
 
Разбира се, не съм се обаждал, за да се получи така. Винаги съм изповядвал, че хора, от които съм се учил, или са ми правили добро, не бива да забравям. И не забравям.
 
Не станахме близки. Не съм търсил това. Но се уважавахме. Познавам от десетилетия и сме работили и работим със синовете му Вили и Руслан. Лошо не сме си сторвали. 
 
Едно е сигурно, Иван Вуцов е изключителна личност в управлението на българския футбол. И то в най-трудното, граничещо с безпощадна жестокост време. От което той изпати пряко. Всичко друго е фолклор от хора, които никога не са познавали процесите.
 
АЗ СТРАДАМ ОТ КОНЧИНАТА НА ИВАН ВУЦОВ. ОБИЧАХ ТОЗИ ЧОВЕК.

ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ, БАТЕ ИВАНЕ!

ПЪК, ЗНАМ ЛИ!? МОЖЕ БИ И ТАМ ИМА ФУТБОЛ. И ЩЕ СЕ СЪБЕРЕМ ОТНОВО.

СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА ВИЛИ, РУСЛАН, ВНУЦИТЕ МУ И ВСИЧКИ БЛИЗКИ!