Аз съм лице на безчестието

Публикувано на: 05.02.2019 20:41

Автор: Петьо Костадинов-Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Днес, 5 февруари, едно важно момче навърши 23. Имах работа в Студентски град и се намери друго важно момче да ме информира, че са си взели изпитите в Националната спортна академия "Васил Левски". Младежът, който навърши днес 23 тренира деца в Люлин. Обучаван е в Барселона, вкарвал е на Барселона. Умопомрачителен талант.

Във Фейсбук той ми написа, че за него е чест да ме познава.

Кинжал в сърцето. Защото честта му е заблуда. Причините са най-малко две.

Първата. Председателствах учредяването на ЦСКА 1948. И вярвах, че тръгваме по пътя на честта. В атака на върха. Момчетата бяха на първите два реда, в ляво от мен. Гледах ги в очите.

Втората. Когато Адалберт Зафиров си позволи да разпусне отбора в отговор на собственото си уволнение нощта, заедно с Емил Коцев събирахме играчите обратно. Към полунощ един от тях ме попита: : "Обещаваш ли, че няма да ни предадеш?". Обещах. И вярвах на обещанието си.

Аз съм лице на безчестието. И не кокетнича. Нашата идеология беше извратена, без да имаме и имам мощта да се опълча срещу това. Не успях и не успявам да се справя с вълната на оядените нарциси, които правят и невъзможното да не станат за смях с развитие на някое от момчетата. След като изгониха публиката, то сега е важно никой и никъде да не заиграе. Хвърлят усилие и ресурс. У нас не е трудно да купиш. Когато държавата протекторира бизнеса ти. Когато мафията си има държава.

Но аз нямам оправдание. Ако мафията си има държава, що за кораво копеле съм, щом не мога да бъда значим мафиот? Има чест, има и чест.

Бил съм голям последовател на Ботев. Какво направих? Помните ли? "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите..."

Не, драги ми. Стоя философски в социалното мазе. И май само цвъркам. Заедно с плъховете.

А като се замислиш..."Ние не сме направили и стотната част от онова, което би могли да направиме. Слава богу и дяволу, природата ни не е обидяла нито умствено, нито физически - защо следователно седиме на припек и плачеме, че петлите ни кълват носовете? Признанието смалява вината и нравствено, и юридически, затова се и покаях..."

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ПРИЯТЕЛ! МЕН МЕ Е СРАМ.

ЗАБЕЛЕЖКА:
Използвани са цитати от писмото на Христо Ботев до Тодор Пеев на 12 февруари 1876 година.