Или теле, или храната на прасетата

Публикувано на: 21.05.2019 11:10

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©topsport.bg
Петьо Костадинов- Полковника
Снощи мина една делерация и ми коства известно количество така нужен ми сън. Писана от контролиран блудник.

Преносител съм на няколко лични обстоятелства, които ме карат да посегна към този текст. Свързан с ЦСКА 1948.

Най-напред. Председателствах създаването на клуба и горях с радостите и трудностите му през неговия първи сезон в Областна група. Бях известна част от втората година, преди "по-малкият син" да поиска да разделим наследството...

Много важно, за да се хвана за писане е обстоятелството, че съм бивш специално обучаван идеологически работник. А специалното обучение предполага много четене и познаване на човеците. Сигурен съм, че почти всеки подготвян в онова време е и убеден философ. И че всеки е виждал в теологията аксиоматични по мъдрост послания.

Знам, че е извънредно трудно за крупиета и джуджета, но когато се пишат декларации, е добре да се привлече и един грамотен, който не само да може да пресметне парите в кубически метри, но и да осмисли живия живот.

Именно живият живот е препоръката на атеиста в мен. И тя е свързана в осъзнаването на трите опорни точки на една хилядолетна притча.


"Татко, съгреших против небето и против тебе. Не съм достоен вече да се наричам твой син. Вземи ме като един от наемните си работници.“ Тогава той тръгва и отива при баща си. (Лука 15:17–20)

"Още докато беше далече, баща му го видя и го съжали, затича се и го прегърна и целуна нежно.“ (Лука 15:20)


"Бързо, донесете най–хубавата дълга дреха и го облечете с нея, сложете на ръката му пръстен и обуйте краката му със сандали! Доведете и угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим, защото този мой син беше мъртъв и се върна към живот, беше изгубен и се намери.“ И всички започват "да се веселят“. (Лука 15:22–24)

Който разбал - разбрал (частта за прасетата пропуснах умишлено)!