Онези са капути! А ние?

Публикувано на: 06.07.2019 15:18

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов - Полковника
В моя контрастен в изразните средства и сравнимости край има силно разпространена комплексна характеристика на индивида, събрана в една дума - КАПУТ. Можете да намерите различни тълкувания на това многозначително слово на северозападното творчество от презерватив до нещастник, на за мен събирателният образ е в характеристиките: "Кофти човек - лицемерен, използвач, доносник и пр." Това последното е дефинирано от самата улица, не от езиковедите на България.
 
Един от най-добрите нападатели на родината през 90-те, с изиграни 129 мача и 55 гола в българския професионален футбол и още толкова в първенствата на други три страни на два континента, шампион и носител на Купата на България, в момента работи, като постови полицай. Чувства се нормално и не страда. Оставил е миналото и като англичанини не го мисли. 
 
Моят личен приятел, цветнокожият Карл (Big Carl) Лабърн, легендарен играч на лондонският Чарлтън с цели 344 мача и 53 гола за клуба, а в професионалния футбол общо 474 мача и 66 гола, работи днес, като охранител в центъра на Лондон. Става всяка сутрин в 5, заради трафика и се прибира в 8 вечерта, отново заради трафика. В събота помага в любимия си клуб. И се усмихва. Много добър човек.


Карл със съпругата си Трейси. С Трейси имат две пораснали деца.
Мая - студентка и Майлс, тренира в Челси.
 
Друг мвой лондонски приятел Лий Смелт (Smelty), вратар който поема щафетата в Нотингам Форест, заедно с един от моите учители Стив Сътън, след епохалното време във футбола на Питър Шилтън, дълго време работи в специалните части. Преди да се завърне  във футбола, като треньор на вратари в академията на Арсенал, а след 14 години там да оглави наставниците на вратари в Чарлтън. Днес Смелти е на 61. С него пазим ревниво традиция да правим приятелска закуска, когато съм в английската столица. Без значение ангажиментите. Интересен ум.


Лий Смелт
 
Разказах това, за да кажа, че няма нищо страшно, още по-малко обидно да работиш друго, когато твоята кариера във футболната игра приключи.
 
Но няма по-големи капути от тези, които твърдят, че няма български момчета за футбол. Които не подават ръка на очевадно талантливи, но често ничии във футболната котерия състезатели.
 
Преди около две години, на терените в Герман, теглих майната на нарцисите, върнах си любимите клубни фен атрибути и напуснах вонящото на нечисти мисли масто. Което сам създадох, заедно със съмишленици и еднакво луди. Направих го с пълна доза гняв, защото същият ден едва 18-годишен халф напусна ЦСКА 1948. Богатият и красивият беше се докачил, че играчът си тръгнал, след като си получил малката стипендия. Него не го интересуваше защо си тръгва един от най-значимите по талант. Защо си тръгвна единственият от цялата селекция играл финали на Европейско първенство до 17 с екипа на България. Не го интересуваше какъв точно е проблемът. Интересуваше го собствения образ в огледалото и ромона на възклицания за неговите нови дрехи.
 
Същото момче се опита да оцелява. Защото при него липсват дантелени матраци и лесен хляб.
 
Днес научих с гняв, но и с неизмерима почит, че това момче е започнало 8-часова работа на машина. Оператор на машина. В цех. А след работа играе в местния отбор. Научих, защото не сме го забравили и излезе една опция, която би му паснала. Но той е започнал на машината преди 10 дни и има ясното намерение поне половин година да удържи думата си пред отрудените мъже. Той е на 21, но пораснал за да бъде силен за гадостите на живота.
 
Утре същите капути ще привличат за много пари, вместо българския талант, Микембе Мутомбо, Какамута Какапуто и всякакви павиани, непознати дори за майките си. За тези капути, с парфюм от нарцис, няма утре. Няма хора. Има дълбоко гърло за голямо празнене и нищожни човешки кръвни телца.
 
Онези тримата по-напред са направили кариери с талант, а след това са поели по друг път. На това момче бе отнета мечтата. 
 
Всички ние я отнехме. Заслужаваме ли добро?