Това е футболната приказка на Николай

Публикувано на: 22.07.2019 15:41

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Ще ви разкажа красива история. За мечтата на едно момче, което днес подписа договор с отбор от Лига Европа.

Николай Николаев.

Той е на 22. И все още не знае колко скоро ще дойде напевът: "Вчера ли бяхме на 22?..."

Преди 4 и малко години, неговият баща Стефан Николаев бе издирил моя телефон и ми звънна късно вечерта. " Не знам дали ме помниш...и т.н, и т.н..." Всъщност Стефан е мой бивш войник в специално поделение, в Източна България. Помнех го отлично. Съвсем преди дни пък, навърши 50.

"Синът ми - казва Стефан - е футболист и те моля да го погледнеш и да си кажеш мнението, защото аз нищо не разбирам от това. Бизнесът ми е да продавам бои...". "Къде играе?" - попитах. "В София 2010, треньор му е Бисер Хаздай. Утре имат контрола с Левски до 19...", изреди притеснено Стефан.

Информацията ми дойде в повече.
Не само трябваше да гледам играч, когото не познавам, а и се състезава в Областна група. София 2010 беше отбор на тогавашната школа на Елит София. Не можех да откажа обаче на Стефан, с когото ме свързваха наистина много добри войнишки спомени. Не отказах на толкова бащи, та на него ли?

Беше студено и влажно. Мачът на комплекс "Царско село". Започнаха и още след първите минути спрях да си пия кафето. След десетина попитах Стефан: "Стефане, това дете не е юноша на този отбор и е играл другаде..." Виждах едно изключително бързо и смело крило, с отлична дефанзивна игра. Тактическите му движения не бяха на млад играч, който се е учил в двора на училището. Беше на ненавършени 18. Отличник на езикова гимназия "Сесар Вайехо".

"Не е. той е юноша на Левски. Треньор му беше Антон Кирилов. Трябваше уж да остане в първия отбор, но ги освободиха...нещо такова", обясни Стефан. Замълчах. И гледах. И цял мач се радвах на това, което виждам. И за пореден път се уверих, че нито една лига, село или махала не бива да бъдат подценявани.

Тръгнах си сам към колата и веднага позвъних на Антон Кирилов. Стефан не знаеше, естествено, че Тони е първият треньор на децата ми в Септември, че сме изключително близки приятели. "Помогни му, ако можеш - върна ми на секундата треньорът."Има всичко за силен футбол. И интелигентност, която идва само и единствено от Господ."

Още на следващият ден, в съвсем рутинен приятелски разговор със Сашо Нанков, той ми спомена, че Етър има нужда от млади играчи. Точно Георги Василев се бе върнал отново. Знаех, че бате Гочо предпочита опитни състезатели, но правилата са си правила в по-долните лиги. Атакувах светкавично. Съвсем преди дни бе започнала зимната подготовка. Януари. Повярваха ми. Стефан и момчето се съгласиха да поемат риска и Ники да премине на индивидуален план на обучение в училището. В ранни доби, пред Военна академия, изчаках момчето с колата си и когато го видях да идва се стъписах. Носеше едни големи сакове, сякаш заминаваше на експедиция с Професор Пимпирев.

Беше 28 януари 2015 година.


Какво се оказа? Почти целият багаж беше от учебници. Отличникът нямаше никакво намерение да тръгне по течението на река Янтра. Още на първата тренировка Гочо Василев ме поздрави за находката. Ден по-късно, един от тарторите на отбора, близък до семейството ми по търновска линия, с дългогодишен опит, ми звънна и ме помоли да предупредя Николай да бъде по-внимателен със старите в отбора, защото съвсем не им е приятно да стават за смях пред един хлапак.

15 дни по-късно Левски си го прибра. Бях сигурен, че е грешка. Позагубихме се. Засичах Ники в Хебър, видях го и говорихме кратко, като играч на Добруджа.

Преди часове той стана състезател на Локомотив Пловдив. Няма никаква представа кой го е видял и кой е взел решение. Но съм истински щастлив, че едно прекрасно момче, на когото бащата не е в калта на футболния манеж направи страхотна крачка.

Аз вярвам в него и неговите качества. Чувствам се щастлив, че го познавам. Както за всяко българче, което получава терен и преследва мечтите си.

Желая успех на Николай и мисля, че това е най-прекрасния подарък за половинвековния юбилей на неговия баща.

Ние бяхме войници. Децата ни - също.

Това е.