Кое точно не разбрахте във Варна?

Видео кадрите от тунела на стадион "Тича" ме върнаха към някои случки. Дори си спомних, че това задължително предпазно съоръжение изработихме ние, по времето на Илия Павлов там. Включително ремонтирахме нещото, което се приемаше за съблекални, където се разкарваха плъхове с големина, предполагаща възраст от периода на Кримската война, от средата на XIX  век.

Преди около година ходих на среща с български футболен ръководител. В Н-ския елитен клуб. С него имах само чувания по телефона, та срещата организира общ познат. Той присъства на нея.

Седнахме и ръководителят постави пистолет между нас. Реагирах на глас и го попитах какво точно се пробва да направи, доколкото не той, а аз съм отличния стрелец, но с Калашников и толкова къса цев, по точно този начин никаква работа няма да ни свърши. Разговорът бе за евентуален трансфер на негов играч, който имахме готовност с моята партньорска група да направим. Като бизнесмен се държа, като изстреляна гилза. Нищо вътре.

Година-две по-рано, български футболен ръководител, със статут на божество, ме покани на среща по текущи футболни въпроси. Посрещнаха ме в малка зала. Имам очи за тези работи и без да се оглеждам преброих камерите. 10 минути никой не влезе. Явно някъде наблюдаваха какво ще правя и дали има нещо, което ги смущава. След това дойдоха двама от гавазите му, които познавам и уж говореха с мен непринудено. Като единият само дето не ме прегръщаше. Търсеха и те нещо. С технически средства, предполагам.

Излязоха. И накрая "божеството" влезе. Седна срещу мен.  Станах. Показах му телефона си и го поставих на отворения вертикален прозорец на място, от което можеше да падне и при най-малкия порив на някакво въздушно течение. Беше на 15-ия етаж.

"Ама чакай сега..." - каза той.

Кое точно не разбрахте във Врана? В тунела на стадион "Тича. От българския футбол.