С играч от Инхулец емоция в Русе не се пали

Публикувано на: 04.08.2019 21:30

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Преди две години посрещнах много голямо име в английския футбол, на летището в Букурещ и вечерта го докарах в Русе. Беше тъмно. Центъра. В "Слънчевата къща" обаче се представиха безупречно и сякаш угасените лампи минаха някак между другото.

Русе е градът на Баба Тонка. В него живее и умира менторът на Васил Левски, великият Панайот Хитов. От Русе е и българинът, подписал смъртната присъда на Васил Левски, еманацията на българската слузеста, безгръбначна и угодническа гъвкавост Иванчо Хаджипенчович. Велик депутат във Велико Търново, висш магистрат в нова България до смъртта си. Естествената смърт.

Ще спра с имената дотук. Направих го заради контраста. Защото малко са градовете у нас, които могат да извадят толкова дълъг и световен списък от значими за планетата личности.

Повод за няколко съждения е репликата на доктор Симеон Симеонов, че Русе е емоционално мъртъв град. За да не се съглася.

Такъв може да бъде градът на спокойните занаятчии и еснафи Ловеч. Не и на буйните и непокорни глави на България - Русе. Русе е град на шовинисти. Едни от най-силните, с които ме е срещал вече доста почетния ми на възраст живот.

Да поговорим за футбол. Коментар, който винаги спестявах, поради именно емоционален конфликт на интереси.

Добрите новини. Дунав е в Първа лига. Дунав няма дългове. Дунав, както твърди неговият шеф, е и с живи пари в касата. Все едно колко. Положителен баланс. Да добавим реновирането на градския стадион (дори с подсъдните грешки), както и собствената база на Дунав, макар и с концесионер. Работеща Детско-юношеска школа, с отбори в националните шампионати на различните възрасти. С момчета, които хващат окото на водещи академии, не само в България. Т.е. - мощна социална функция. С други думи, не всичко е минирано, очевадно има и измислен алгоритъм. Освен, ако той не е някакъв скрит за обществото политически темел.

Двете паралелни линии
, които застават в опасна позиция да се загубят в безкрайността са свързани с ерозията в гъвкавата оплетка на двете основни колони, които ще нарека условно "отбор и мениджмънт" и "емоция на страстта и модата".

Движението на Дунав към елита и класирането за Лига Европа, още първия сезон, дадоха тон на модата да бъдеш от Дунав, да ходиш на мачовете на Дунав, зрителите да бъдат много повече от критичните за самоиздръжката 7000.  Бил съм на мач, на който съсед ми бе младежка компания, член на която не хвърли нито един поглед към терена, а постоянно информираше къде има нощни купони. Няма съмнение, че силното ядро на феновете едва ли е повече от 3000 души. Но някой дава ли си сметка колко чудовищна цифра днес е 3000, при не една и две срещи пред 30. С недобре построен мениджмънт Дунав стана линееща марка в аутлет за луксозни стоки. Не е присъда. Констатирам. Давам си сметка, че при ограничения ресурс съвсем не е проста задача да си топ хирург и то в много сложна материя на човешкия организъм, в същото време да стоиш сериозно в свръх сложната и с много собствени правила среда на българския футбол.

Съзнавам, че модерно структуриране може да има само с иновативен подход във взаимодействието с много други институции в града, в т.ч. и университета. Но не заради терена, а заради интелекта на не един и двама млади там.

Марката Дунав залиня, защото нейните "манекени" бяха прокудени. И заместени от странности, които няма как да събудят емоция и порив на шовинизъм в гордите русенци. Ще бръкна в раната за пояснение. Не да съдя.

Не изключвам кривойрожкият Генади Ганев от знаменития, някъде там, украински клуб Инхулец да има и българска жилка. Но да стане алтернатива на Станислав Антонов е несериозно. Да принудиш Станката, който бе обичан от феновете да си тръгне, е неграмотност.

Когато един състезател е започнал професионалната си кариера в клуб, носещ името на български революционер, а именно Македония Гьорче Петров, ми става мило. Александър Исаевски. Вие сериозно ли?

Самуел Инком е един от най-трансферираните играчи във футбола. Макар да имам силни симпатии към ганайския армейски клуб Котоко, то състезател на 30 години със 124 мача за 12 години, трудно би могъл да спечели емоциите на шовинистите в Русе. И моите.

Да продължим със селекционните хитове. Халата Сандро Емануел Гонсалвеш Раис Пирес Семедо. От Гвинея-Бисау. С британски паспорт. Стартира кариера в Лейтън Ориент с 2 мача. Толкова не му се получава, че го преотстъпват в южната аматьорска конференция на Англия в Уелинг Юнайтед. Следва ново завъртане в друг колос от южната аматьорска конференция Шелмсфорд Сити, пък бил той и клуб на 141 години. Получава и футболна екскурзия в прекрасната област Емилия Романа, в още по-симпатичния аматьорски тим на Сантарканджело от Сантарканджело ди Романа. В споменатите три аматьорски  колоса на европейския футбол от Англия и Италия той е изиграл за 3 сезона общо ...19 мача. И само година, след като в Италия е намокрил фланелка 4 пъти титуляр и 1 път резерва се оказва в елитния български Дунав. Със задачата да събуди емоциите на емоционално мъртвите.

Няма как. Няма как. С този подход и празноговоренето - няма как. Когато Дунав беше мода, в него имаше мъже, които се бяха институционализирали. Те бяха Дунав. И не им пукаше срещу кого излизат. И каква е заплатата на онези. И всички големи бюджети им сърбаха попарата. До един. Всички у нас.

Както няма как да говорим за подреден мениджмънт, а да си играл 1-2 пъти през последната петилетка с намиращия се на 3 километра, през границата, съсед Астра Гюргево. Да обяснявам защо би било неуважение към хората. Няма как да се събужда мода с отсъствието на активно взаимодействие, най-малко по линията Русе-Букурещ. Макар да не виждам нищо пагубно в направления Будапеща и Кишинев, например.

И още.

Не, не. Русе не е емоционално мъртъв град. Русе е уморен град. Умора навяваща песимизъм. От управленски решения. Както, впрочем, в повечето градове у нас.