Том 8, страница 179, година 1995-а, ЦСКА, Христо Стоичков и другите

Публикувано на: 06.08.2019 22:34

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Говорих с един наш футболист преди минути, който ми сподели, че се чувствал разглобен, след тренировката. Сподели го с много мъка в гласа.

Той не играе в Барселона, Ливърпул, Юнайтед, Юве, Милан. Дори е много далеко от това. Нещо, като Озонова дупка е сравнен с тях. Или разтопен лед. Заради Озоновата дупка.

Днес някои електронни медии си почесват егото, че били познали бъдещето на Десподов и той щял да бъде преотстъпен в Серия Б. Това последното дано да е вярно. Серия Б е силно приемлив вариант, на фона на стандартите в изграждането у нас.

Но от репликата на единия и съдбата на другия се сетих за случка преди около четвърт век. В търсене на отговори.

Христо Стоичков си беше дошъл по някаква работа в София. На нас ни предстоеше контрола с втородивизионен кипърски тим на Панчарево. Той реши да тренира и играе в мача, за да не постави под въпрос подготовката си.  На практика вече се знаеше, че напуска Барса по посока Парма. Лятото на 1995 година.

Нямаше как да не забележим, че докато нашите от лег надигат по една коремна преса с торса, Ицо е напомпил минимум 10. И на всяко упражнение все така. В играта той влезе в средата да подава. Последните 30 минути. Избягваше от разстояние некоординирания противник. А който е играл с ултразвездата е наясно, че подаването е негова втора природа. Само за половин час играч от нападението на ЦСКА почти припадна край тъча. Заради пасовете и принудата да играе. Същият бе продаван от нас по-късно  два пъти на клуб европейски шампион. И двата пъти си повърна подарения от Съдбата шанс.

Любопитна случка от този мач, извън темата бе, че младият Здравко Лазаров, който стартира в мача  бе заменен от Христо Стоичков. Каскадата от шеги за това кой му е бил резерва му извади и прякор, който не се задържа дълго. Камата.

Към методическата изостаналост с днешна дата, като добавим поне 1 към 10 труд, вирнат нос и вечно мрънкане, можем да си дадем много отговори за спортно-техническото състояние на футбола. Мартин Петров възкликна преди дни, че има диаманти, но трябва да бъдат шлифовани.

Диамантът е особено твърд материал. И той не се шлифова с почесване и кислородна вода в памук. Вероятно знаете, че не се влияе от киселинна среда. Само майсторска ръка може да го превърне в брилянт, който да свети в омагьосващи нюанси.

Ето какво казва на сайта си една от водещите компании за оценка и търговия:

"Най-голямо предизвикателство обаче е полирането на кристала. Малцина са тези които притежават този тънък усет към полирането.Едно от водещите неща в полирането е да имаш творческо виждане, уникална сръчност и изтънченост. Шлифовката на диаманта е като едно пътуване-мечта . Това е може би една от най-тежките, но и в същото време одухотворяващи професии в света."

Ето защо, поради ниска одухотвореност и сръчност за слабите водачи са удобни послушните или нечиите. Омагьосаното в хаос блато в основата на футболната сграда.

Тук точно Българският футболен съюз няма нищо общо. А нискоразредните и лишени от творчески хоризонт ръководители на клубовете.