Футболът е оперативно интересен на държавната власт, волейболът няма политическо ограничение

Публикувано на: 23.09.2019 15:35

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Живко Роев, с тъмните очила
 Живко Роев е икономист, финансист, преводач и брилянтен анализатор не само в своята твърде специфична материя, но и често в областта на спорта с безупречни попадения. Проспорт.бг е публикувал негови анализи, а сега препечатва позицията на Роев по най-горещите и изглежда нерадостни тенденции в развитието на любимия на нацията волейболен спорт от неговия профил във Фейсбук.
 
 
Исторически малшанс за българският спорт е да притежава атлет-талант като М. Казийски (раждащ се на 20-30 години веднъж), същевременно оказвайки се толкова принципен на фона на съществуването на едно ръководство със съмнителни личностни, а оттам и професионални качества.

За съчетанието голям талант и твърди етични принципи не се учудвам. Те като че ли винаги вървят заедно, особено когато тази комбинация е валидизирана от многобройни индивидуални и отборни награди и постижения. Много е трудно на шампиони да казваш какво да правят, кое е правилното. Матей се е доказал, Стоичков също, Бербатов също. Колко симуланти са спечелили Златна топка?

Мислите ли, че, ако бяха влезли в нечии схеми отрано или пък бяха угодно послушни по-нататък, щяха да станат това, което са. Сигурен съм, че последните двама, ако трябваше да останат в родната среда, щяха да са се отказали отдавна от футбола. Предимно моралната устойчивост е това, което възнаграждава таланта. Защо те се отказаха на зрели етапи от развитието си от българският спорт? На какво се натъкнаха тук?

За некачествеността на последните пък можем да съдим от библейската мъдрост, която казва, че едно добро дърво не може да роди лоши плодове и обратното – добри плодове не могат да бъдат родени от лошо дърво.

Факт е, че 2019 г. е годината с отбелязването на антирекорди по отношение на класирания на българския мъжки волейбол на европейски първенства и световнати лиги в рамките на периода от падането на комунизма досега. На олимпийски игри не сме били от 2012, а близко такова постижение може би се очаква през 2024 г. На световни първенства – сме все още в приличната десятка.

Няма смисъл да сравняваме какво направиха близки нам страни през същия този период.

Явно е, че след 2011 г. - скандалите между Матей и ръководството на федерацията - българският мъжки волейбол показва почти постоянен регрес. Особено на фона на държавните средства, които се платиха за създаването на условия за титли или медали от Световна лига (Лига на нациите), европейско и световно първенства, олимпийски квалификации.

Винаги съм считал, че в битка или противоборство се влиза, само, ако виждаш, че все някой измежду теб и опонента ще излезе победител, т.е. някой от двамата ще излезе по-силен отпреди. Това изключва крайните ситуации на жизнено оцеляване.

В случая, нито играча, нито лицата от ръководството, нито пък българската спортна история спечелиха от двубоя. Т.е. всичко е било безсмислено.

След ниската база на предишното президентство, г-н Лазаров и ко. успяха да върнат България там където е нужно. И да кажем направиха нещо добро за развитието на спорта и след 2012 г. (съдейки по резултатите на женското направление и на някои юношески и младежки национални формации). Но дотук.

Време е да се мисли как хора като Константинов, Стоев, Николов, Салпаров, Желязков, Иванов и др., а защо не и Стойчев да се привлекат и на даден етап заменят състава на ЦК на БФВ, като в широк консенсус, тези хора с име, опит, визия и контакти, да решават новото развитие на този спорт. Президентът може да се използва поради контактите си в международен план, но без реална изпълнителна и оперативна власт. Ганев да бъде помолен да застане редом до другите си колеги на масата за решения, сваляйки му отговорността, наречена национален отбор.

Казийски няма да се върне обратно. Остава хората, начело на федерацията, да постъпят по същия начин.


И с това трябва да се спре споменаването на имената на Казийски и Лазаров и затвори глупавата 7-8 годишна битка, която ограбва българската спортна история.

Видно е, че дори търпеливите Салпаров, Йосифов и Соколов вече не издържат. Много добре знаят какво загубиха в личен план и какво трябваше да премълчат (а и май направят) публично през тези години...

Интересно е какво може ресорният министър да направи по този казус. Докато футболът, като спорта с най-много фенове, е оперативно интересен на държавната власт, следователно може да бъде жертван откъм резултати за сметка на запазване на някакво стабилно статукво, то волейболът няма подобно политическо ограничение за опит за положително развитие.