Един ден идват двамата, пристъпват от крак на крак и се чудят откъде да подхванат. Накрая Светослав изплю камъчето: "Искаме да тренираме футбол, не тенис..."
"Добре - казах. - В Левски не може, защото е забранено, в ЦСКА не може, защото аз работя там. Къде си избирате?" - питам. "Ами, всички от квартала са в Септември. Ако може там" - имаше готов отговор Светослав.
Той беше на възраст за първа подготвителна група по тогавашните стандарти, а за Бранимир възраст нямаше. Беше две години по-малък. И просто следваше брат си.
Обещах им да се обадя и да питам дали ще бъде възможно. Естествено, никой никого не спира в този етап и двамата попаднаха точно на старта при формирането на подготвителната група от Антон Кирилов сега, а и преди, помощник на Николай Митов.
Беше вряща от талант разширена формация. Истински празник на детското футболно творчество. Много силна група. Рязко се открояваха двама. Георги Божилов, който беше по-едър от останалите и Ивелин Попов с брилянтната си и неподражаема техника, отличен усет за пас, още на детска възраст, отлична скорост, безусловно самочувствие.
При първите контроли те бяха безкомпромисни. Дори си спомням, че им организирах първата да бъде с ЦСКА на "Червено знаме". Нашите все още тренираха едва по два пъти на седмица и логично загубиха с 0:8. С помощта на Тони Кирилов не стана и още по-тежко. Но той се усети и започна да прави постоянни промени, за да наруши ритъма на игра и да намали успеваемостта на своите и да не депресира децата на съперника.
Стана така, че Левски взе Ивелин, а ЦСКА Гошко Божилов. Нашите момчета - Славия. Левски стана уникална селекция, която беше смущаващо добра по това време. Там бяха и играеха прекрасно, като деца Владимир Гаджев и Атанас Чипилов. Когато последните двама си тръгнаха, техните заместници не бяха на същото ниво и стандарт на възможности.
Ивелин Попов, или Попето, също пое към неизвестното в Холандия. Във Фейенорд. Не бяхме обаче още в Европейския съюз, така и не се стигна до уреждането на формалностите и картотекирането на Попов. Направиха опит през белгийския Вестерло, доколкото те имаха по-различен опит, но и това не помогна.
Единственият вариант пред талантливия българин бе да се завърне. В Левски не го искаха, защото не бяха забравили, че си е търгнал, без да ги пита. Попето стартира тренировки в Берое, но накрая се оказа в Литекс.
За ловчанлии Ивелин изигра 97 мача, вкара и 26 гола. Последва трансфер в Турция. Два сезона и половина в Газиантепспор с 69 мача и 6 гола.
Нов трансфер в Русия. Силни години в Кубан. 80 мача и 19 гола. Повече от авторитетен трансфер в Спартак Москва с 53 мача и 11 гола. Претстъпване в Рубин Казан - 9 мача и 4 гола. Отново в Спартак за още 13 мача, за да последва договор със сегашния му клуб Растов, където е изиграл до момента 26 мача с 2 вкарани гола.
12 години в националния отбор на България с 90 мача и 16 гола.
2015 година. За първи път Футболист на годината.
Ивелин се утвърди напълно заслужено в националния отбор, стана негов капитан.
Още по-заслужено през 2015 година спечели приза за Футболист на годината. Присъствах на церемонията и имах отличната възможност да го поздравя от сцената при телевизионен пренос на живо. Повтори и потрети победа в класацията и се нареди сред най-значимите играчи в българската футболна история.
Няма нищо нелогично, още по-малко страшно, Ивелин Попов да се откаже от участие в националния отбор на 32 години.
Благодарен съм, че съдбата ми предложи да проследя тази кариера от първия и миг до днес.
И за труда, което това момче положи през годините пред очите ни. Дали е могло по-добре!? Вече няма значение.
Бъди здрав и щастлив, капитане!
