Последните 22 футболни години на Попето

Публикувано на: 18.11.2019 16:38

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
Преди 22 години. Работех за ЦСКА на "Армията", синовете ни тренираха тенис, за да не попаднат под тежкото тогава крило на улицата.

Един ден идват двамата, пристъпват от крак на крак и се чудят откъде да подхванат. Накрая Светослав изплю камъчето: "Искаме да тренираме футбол, не тенис..."

"Добре - казах. - В Левски не може, защото е забранено, в ЦСКА не може, защото аз работя там. Къде си избирате?" - питам. "Ами, всички от квартала са в Септември. Ако може там" - имаше готов отговор Светослав.

Той беше на възраст за първа подготвителна група по тогавашните стандарти, а за Бранимир възраст нямаше. Беше две години по-малък. И просто следваше брат си.

Обещах им да се обадя и да питам дали ще бъде възможно. Естествено, никой никого не спира в този етап и двамата попаднаха точно на старта при формирането на подготвителната група от Антон Кирилов сега, а и преди, помощник на Николай Митов.

Беше вряща от талант разширена формация. Истински празник на детското футболно творчество. Много силна група. Рязко се открояваха двама. Георги Божилов, който беше по-едър от останалите и Ивелин Попов с брилянтната си и неподражаема техника, отличен усет за пас, още на детска възраст, отлична скорост, безусловно самочувствие.


При първите контроли те бяха безкомпромисни. Дори си спомням, че им организирах първата да бъде с ЦСКА на "Червено знаме". Нашите все още тренираха едва по два пъти на седмица и логично загубиха с 0:8. С помощта на Тони Кирилов не стана и още по-тежко. Но той се усети и започна да прави постоянни промени, за да наруши ритъма на игра и да намали успеваемостта на своите и да не депресира децата на съперника.

Стана така, че Левски взе Ивелин, а ЦСКА Гошко Божилов. Нашите момчета - Славия. Левски стана уникална селекция, която беше смущаващо добра по това време. Там бяха и играеха прекрасно, като деца Владимир Гаджев и Атанас Чипилов. Когато последните двама си тръгнаха, техните заместници не бяха на същото ниво и стандарт на възможности.

Ивелин Попов, или Попето, също пое към неизвестното в Холандия. Във Фейенорд. Не бяхме обаче още в Европейския съюз, така и не се стигна до уреждането на формалностите и картотекирането на Попов. Направиха опит през белгийския Вестерло, доколкото те имаха по-различен опит, но и това не помогна.

Единственият вариант пред талантливия българин бе да се завърне. В Левски не го искаха, защото не бяха забравили, че си е търгнал, без да ги пита. Попето стартира тренировки в Берое, но накрая се оказа в Литекс.

За ловчанлии Ивелин изигра 97 мача, вкара и 26 гола. Последва трансфер в Турция. Два сезона и половина в Газиантепспор с 69 мача и 6 гола.

Нов трансфер в Русия. Силни години в Кубан. 80 мача и 19 гола. Повече от авторитетен трансфер в Спартак Москва с 53 мача и 11 гола. Претстъпване в Рубин Казан - 9 мача и 4 гола. Отново в Спартак за още 13 мача, за да последва договор със сегашния му клуб Растов, където е изиграл до момента 26 мача с 2 вкарани гола.

12 години в националния отбор на България с 90 мача и 16 гола.


2015 година. За първи път Футболист на годината.

Ивелин се утвърди напълно заслужено в националния отбор, стана негов капитан.

Още по-заслужено през 2015 година спечели приза за Футболист на годината. Присъствах на церемонията и имах отличната възможност да го поздравя от сцената при телевизионен пренос на живо. Повтори и потрети победа в класацията и се нареди сред най-значимите играчи в българската футболна история.

Няма нищо нелогично, още по-малко страшно, Ивелин Попов да се откаже от участие в националния отбор на 32 години.

Благодарен съм, че съдбата ми предложи да проследя тази кариера от първия и миг до днес.

И за труда, което това момче положи през годините пред очите ни. Дали е могло по-добре!? Вече няма значение.

Бъди здрав и щастлив, капитане!