Разказ за капитаните и "Вечният" на ЦСКА

Публикувано на: 21.01.2020 13:16

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
Отборът на ЦСКА, през 1951 година, финалист на военен турнир в Чехословакия.
Покрай емоциите, през последните седмици, около Георги Димитров-Джеки и репликата на моя приятел Милен Ганев от снощи "Вечният капитан", реших да ви разкажа в кратък текст за невероятните капитани на ЦСКА от личните си контакти с тях. От първия до Вечният.

Нако Чакмаков. Първият капитан вдигнал титлата и понесен на ръце. Него може би познавам най-бледо, повече се знаем със сина му Александър - мой връстник. С него съм контактувал спорадично на традиционните срещи всеки четвъртък на ветераните, които организирахме по наше в време на "Армията".

Той беше сдържан и доста мълчалив на тези години. Знаех, че след кариерата му е бил много силен човек във външната търговия на България. Имал е талант и за тази работа и се твърди, че е постигнал много по-силни резултати от тези във футбола.


Нако Чакмаков с първата титла.

Доктор Стефан Божков-Стевето. Най-високообразованият сред капитаните, а и сред повечето във футбола. Много елитен тип човек. С отлична самооценка. Любим приятел на летописеца на играта Силвестър Милчев, моят най-уважаван учител в писането. С Божков разговорите бяха, като на изпит. Не допускаше лесно до себе си. Още повече млад човек, като мен, който не е бил свързан с клуба преди това.

Признавам, че не съм го показвал, но аз имах лична несгода с него още от 1985 година. При прекръстването на ЦСКА и Левски, с решение на партийното и държавно ръководство имаше интервюта с различни личности от двата лагера. Знам със сигурност, че не един и двама са отказвали, дори с риск да бъдат наказани. Той беше дал пространно в седмичника "Старт", където бе категоричен, че решението е правилно. Не мисля, че някога му го простих. И до днес. И аз контактувах с него много сдържано, много служебно. Правех го съзнателно.


Доктор Стефан Божков

Манол Манолов-Симулията. Ако Божков беше най-образованият, то бате Симо беше точно обратното. И класически коньовичар. Днес говорим за директен футбол. Той беше директна комуникация. Буря.

Велик състезател и лидер. Победител. Естествено, не го помня като играч, но хората сред които израснах го обожаваха, като треньор. В моето съзнание имаше и има особен статут. Много съм контактувал с него, били сме и извън България заедно.

Той например, така и не прие, че аз имам някакво място на "Армията". Мислеше, че щом не съм играл в ЦСКА, нямам какво да правя там. Безмислено беше да му обяснявам, че моят екип се справя шампионски със заработването на пари. Защото пазарната логика нямаше комуникация с него. Въпрос на поколение и подготовка. Налагаше му се да ме търпи, а аз просто го обичах. И го дебнех, когато не ме разглежда, като външно тяло, да го предизвикам да ми разказва. Извънредно емоционален човек. Звездна светлина.


Манол Манолов получава поздравления от Стефан Божков.

Никола Цанев-Цането. Тук най-напред ще се поклоня. Не мисля, че познавам по-невероятен човек от него във футбола. Има достатъчно запазени видеоматериали, за да видим, че говорим за най-висок световен клас състезател. В добавка точно толкова отличен хокеист, боксьор. Дори играчи със запазено звездно място на небосклона приживе, се обръщаха към него с "Капитане,...". Имах извънредното щастие да работим заедно. Вечно усмихнат, приветлив, земен. Не мога да си представя, че някъде може да има жив човек, който да не го е обичал. Не само, като играч.
Играех с него? Аз, някакъв никой в тази игра. Дори с 24 години по-млад. Разказвал съм за едно квадратче в Германия. Когато подходих към него да го "бия" усетих, че седя на тревата. Но не разбрах защо.

Той беше толкова добър и усмихнат, че когато почина ни предложи друго нещо, което никога не съм виждал. А и едва ли ще видя. Беше си отишъл с усмивка. Той, драги ми, се усмихваше и от ковчега си, преди да влезе във вечния си дом в квартал "Бенковски".


Никола Цанев извежда ЦСКА в епопеята срещу Интер.

Божил Колев.
Изключителен защитник, извънреден човек. Помня го, като състезател, работил съм с него години след това. И като старши на ЦСКА, и като Технически директор на Черно море във Варна. С бате Божо винаги съм се усещал особено. И най-добрата препратка е, като с учител. Уравновесен, авторитетен, сдържан. Деликатно съветващ. Топъл. Човек. Обичам го този човек.


Божил Колев срещу Краля на футбола Пеле.

Димитър Пенев-Пената. Него съм го гледал и като състезател. Участвал е, като футболист и треньор в легендарни мачове. Полуфинали. Уникален е и с това, че като играч е основен в детронирането на европейския шампион Аякс, а като помощник треньор на европейския шампион Нотингам Форест и европейския шампион Ливърпул. Като състезател и треньор участва във всички полуфинали на ЦСКА в евротурнирите. Стигна безкрайно, за българските стандарти, далеко и с националната фланелка.

Работили сме много пъти заедно. Когато Пената е крив, планетата спира естественото си въртене от запад на изток.. Когато Пената е в настроение, то това което виждате пред камерите е дребен процент от същинския Димитър Пенев. Тотална каскада на бърз шопски ум.

Пената е с изключителен нос за талант и капацитет на таланта. Дори, когато не може да го обясни на стандартен език, има блестящ подход за всеки съперник. Включително психологически. Страхотен инстинкт.


Легендарен дуел на Пената срещу великия Йохан Кройф.

Иван Зафиров-Копата. Сякаш футболът не беше възможен без него. Изключителен десен защитник. Работили сме заедно. Специфичен характер на човек стъпил на върха в кариерата. Защото ЦСКА имаше такова значение. Не сме имали лесни отношения, но независимо от скърцанията в тях мисля, че съхранихме доброто човешко говорене. В което да си говорим за децата.


Иван Зафиров

Георги Димитров-Джеки. Капитан на най-силният отбор, който аз съм гледал съзнателно на живо, на ЦСКА. Отборът, в славните години на който бях страстна част от Сектор Г и неговата легенда. Единственият, който е извеждал ЦСКА в два полуфинала на европейските клубни турнири. И точно тук ще спра, защото на този адрес мога да оформя цял том от спомени, разговори, приятелство...Ще го обобщя с казаното от Милен Ганев: "Вечният капитан"!


Капитанът повежда с гол в полуфинала срещу Байерн. 7 април 1982 година.

Останалото допишете вие. Всеки има спомени. С тях пъзелът би бил пълен. И ако не бяха политическите сатрапи и техните алчни слуги, то през юни 2017 година центърът на София щеше да изглежда, като във видеото по-долу...

Но на 9 септември 2016 година ЦСКА бе екзекутиран!

Забележка: Нашите капитани са играли срещу най великите на своето време. Пеле и Гаринча, Кройф и Компания, Марадона...

МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ТАКА: