Кратки размисли за отбора от "Герена", ЦСКА и фекалиите в радио ефира

Публикувано на: 20.02.2020 19:43

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Карам кротко в дъжда, без да плача, разбира се. Доста труден ден. Пускам по навик в колата спортното предаване на Дарик в 17 часа. Отнасяам се с огромно уважение към усилието да се задържи актуално всекидневно спортно предаване.

По-рано библията на световния спортен печат, доста любимият "Гадзета дело спорт" излезе със заглавие: "Omicidi, scommesse e riciclaggio: la lunga notte del calcio bulgaro (Убийства, залози и пране на пари: дългата нощ на българския футбол)"

Разпознавам в ефира гласовете на Томислав Русев, Валентин Грънчаров, Стефан Стоянов. Наливат съвети как да се дарява на Левски. Че купуването на абонаментни карти било еднократно и се плащало повече данък и серия от небивалици, изречени от Грънчаров. Нищо ново. Как да му обясня силата на 10 или 20 000 продадени карти!? Клони към шанс нула.

Междувременно по телефона се обадил от фенклуба на сините Степан Хиндилян и ги посъветвал да обявят, че няма по-добри, а всички форми са приемливи. И правилно. Точно така. Вальо продължи да налива, че чул за възможност и през "изи пейа" и т.н., и т.н. Дали подготвени или не, те са се заели да помагат, казвам си.  Приемам с добро отношение тяхната страст. Дори през тези десетина дни не видях някой от този клуб да не го прави. Да пречи.

И неизбежно се сетих с огорчение за първичното публично предлагане на акции на ЦСКА. С каква ярост срещу общата вълна се изправиха медии, не един и двама бивши играчи и всякакви лапачи. Агент Якимов например, унесен в своята свирепа тъпота ръсеше, че това било схема за източване и какво ли не. ЦСКА излезе в морето на добре познатите оттатък границите на бозата операции при съвършена неготовност на икономическата среда да предложи рационална мрежа от инвестиционни посредници. Дори, ако не беше ELANA нямаше да се стигне до покупки от 5200 човека и над 1 милион събрани лева. Всичко се провали не само поради обективната среда в неандерталски организираната българска икономика, но и заради мъртвите течения, които станаха почти непоносими в открито море. Властта беше в напрегнато очакване и правеше всичко най-умният ход, раждан в криза, да не успее.

В кошера с емоции Томислав със спокоен тон се обърна към политиците от всички цветове да спрат да ни занимават със себе си, а да се хванат на работа. Съгласен съм. Така е. И все по-дълбок става коловозът на лидерския егоизъм.

Грънчаров довърши и закова темата с, цитирам: "Политиците се насраха..."

За втори път се хващам с коментар в тази посока. Преди години беше по време на мач, излъчван пряко от "Герена". Същата реплика, от същия радиожурналист, бе използвана по адрес на арбитъра на двубоя.

С риск да бъда псуван до края на седмицата и след това ще напомня отново и отново, че медията може и да е частна, но ефирът е национален. Мястото в него изисква отговорности.

Просташката лексика не кореспондира с претенцията. Ама изобщо. Българският език е достатъчно богат, за да има как. Но неговото използване е и въпрос на интелигентност. И тя е именно огромния щит срещу усещането за мисирка.

Очевидно фекалният речник е някакъв патент извън компетенциите на Патентно ведомство. Със свой специфичен пазарен дял.

Нима трябва да добавим заглавието на "Газета..." с : и фекалии в ефира!?

Ако преди реагирах, заради обяснимото ми пристрастие към журналистическата професия и нейните задължителни опорни точки, то с днешна дата го правя и заради себе си. Често с мен в колата пътува и невръстният ми внук. Не желая да му обяснявам защо възрастен човек, с високо ниво на образование, ползва лоши, неприлични думи. Още по-малко грозното заглавие на "Гадзета дело спорт".

Отговорността е обща, драги ми!

И...успех в мисията по спасението!