ИСТОРИЯ НА СТРАСТТА КЪМ БОКСА

РАЗКАЗ В ШЕСТ ЧАСТИ ЗА БОКС, ЗА ВЕЛИКИТЕ МЪЖЕ В БОКСА, ПРОСТИТУТКИТЕ, ЕЛИТНИТЕ КУЧКИ, ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО.
(Обещаната история от Банкок)

Бях първи клас, когато дебютирах пред екрана и с възрастните гледах битка между Касиус Клей и Джо Фрейзър. Гледах ги и след това. Гледал съм стотици пъти записи, като по-голям. И никога не съм виждал двама велики атлети да се бият така открито и толкова безпощадно. В познатия за моя край стил: "Неска един ша пада, мое язе да сам ..."

С излъчването на олимпийските турнири, както и особено на нашия велик турнир "Странджата", интересът прерасна в страст. До степен да не бъркам резултата по точки преди да е обявен от арбитъра на ринга. По правилата тогава. Да си имам свои любимци, сред нашите Цачо Андрейковски, например. През втората половина на 70-те и първата на 80-те на миналия век, роденият в Гуантанамо Анхел Херера Вера беше диктатор. Херера, както го познаваше светът, на практика не се интересуваше от защита. Той излизаше и побеждаваше, често с нок-аут.
 
Но по същото това време, в българската селекция имаше боксьор, като Цачо Андрейковски от ЦСКА, който никога не доближи дори нивото на кубинеца. Но на два пъти на "Странджата" Цачо просто го преби с контраигра. Не просто го победи, а направо го преби.

През 1980 година, спомням си, не пропуснах и секунда от целия боксов турнир на Олимпиадата, който бе излъчен в неговата пълна програма. И в който прекрасният Петър Лесов се окичи с титлата.

Логично, по съвсем ясни причини, не съм гледал Ласло Пап, но от всичко което съм виждал, не познавам по-съвършен майстор от преждевременно напусналия ни от този свят Теофило Стивънсон. Изключителен атлет, невероятен благородник на ринга. На практика този човек можеше да убие всеки за секунди, но не го правеше. Дори търпеше нечисти игри, за да не нарани тежко съперника. Не знам доколко го е казвал и доколко вярна е историята, че му предложили 4 милиона долара, за да стане професионалист и се бие с Касиус Клей (Мохамед Али), а той отказал с мотива, че му стига обичта на 8-милионна Куба. Вярно или не, пасва на неговия образ. За всезнайковците ще отбележа, че в бокса колкото и да те лустросват, на ринга е битка на четири очи, освен ако едното око на някого не бъде затворено.

Във всеки случай, заради нашата школа, успехите не само с титлата и сълзите в Мюнхен на Георги Костадинов - със счупени ръце, среброто на Ангел Ангелов, също в Мюнхен, великите битки на "Странджата" и естетиката в боя на кубинската школа, създадена също от нас, но доведена до съвършенство от неземния и приживе богочовек в този спорт Алсидес Сагара, заобичах олимпийската версия на бокса до нива сравними само със страстта ми към футбола.

СЛЕД 1989 ГОДИНА

Политическите промени завариха боксовия спорт с отлична база, развити центрове, отлични състезатели и треньори, безупречно позициониран Професор Емил Жечев, Президент на Европейската федерация и Вицепрезидент на Световната.

От 1992 година, точно преди Олимпиадата в Барселона, започнах работа в спортния отдел на "Народна армия". По това време сред колегите най-близо до федерацията по бокс и най-тясно свързани с нея бяха Михаил Делев, Петър Василев, Камен Петров, Валентин Серафимов, Красимир Димитров, Стефан Илиев, Пламен Николов, Николай Веселинов и още няколко. Те станаха директни свидетели на европейски и световни титли, докато аз от "Народна армия" бях нещо, като "Б" група, поради парцелираните интереси в аудиторията. Единствено с Василев дебютирахме по едно и също време при появата на състезанията в кик-бокс, но мисля, че и почти едновременно се разочаровахме от стилистиката на тази версия.

През март 1993 година обаче, преминах с висок "трансфер" в "Труд" и позицията ми във Висшата медийна лига ме изстреля веднага в челната стартова решетка и на бокса. Още повече, че имах привилегията веднага да ми поверят част от футбола и изцяло бокса.

(Следва продължение)