По онова време доста народ се беше заел активно и горещо да подменя история и вече месец Стойчо Стоилов беше издигнат в историческа позиция легенда. Загледах се в едно напарфюмирано интервю сред стотиците купи в музея и съвсем ме стегна "шапката", доколкото съм сериозно подготвен човек по история на ЦСКА и неговите легенди.
Тогава качих пост на страницата си във Фейсбук, че ако Стойчо Стоилов е легенда на клуба, само защото се е снимал в него на младини, то тогава екипът, с който работех какъв трябва да бъде при заработени милиони и милони долари!? Без комисионни. Без посредници. Само и единствено за ЦСКА. Особено в едното направление. Екип от 5 човека. Над 12 милиона долара за около 4 години.
Неочаквано получих обаждане от Кирил Веселински. Вече работеше в една симпатично изградена, но кратко преживяла телевизия с българо-американска идея BiT. Лично не се познавах с него до този момент, бях го виждал само в студиото на Канал 3. Особено около Сашо Диков. И доколкото съм учил телевизия във Факултета по журналистика, имам известна слабост да наблюдавам екранното поведение на хората пред камера, познавам процеса. Хвана ми окото от първо виждане, поради отчетлива стилистика на мимикрията и заставането, апломбирана дикция...
Та той ме покани да гостувам на живо вечерта в неговото предаване именно по темата за припознаване на Литекс, като ЦСКА. Знаех отлично обаче, че той не само не е на моята позиция, а и има съвсем вражеско отношение към нас, основали ЦСКА 1948. Приех, разбира се.
Бях сигурен, че нещо е замислено в "стратегическия щаб", коийто обаче и до днес не може да се надскочи. Колкото и високо да застава на етажи в кулите.
Преди мен имаше друг участник. Гледах на монитора, докато чаках реда си и подготвях своя изстрел, за да вкарам всички в моето русло.
Чаках реда си за студиото.
Седнах.
- Добър вечер, господин Костадинов!
- Добър вечер, господин Диков! - отговорих бодро аз, като го гледах директно в очите.
- Диков ли!? - сепна се той. - Защо Диков, объркахте ли се...
Той все още си мислеше, че вероятно съм се объркал и вероятно притеснението ми е блокирало мисленето. Ефект, който се постига почти при всеки новобранец пред камера. Работата е там, че не само аз не го познавах, но той съвсем не знаеше с кого си има работа.
Такива едни неща, господин Диков.
- Не, не - отвръщам - не съм се объркал. Помня Сашо Диков още от състезател. Подир това, като стажант-репортер. Като лице на промяната с Нери Терзиева, като ... - и занареждах. - Та, да Ви призная, припознавам Ви. За мен Вие сте същински Сашо Диков.
Тук той се стъписа. Каквото и да опитваше да промени, аз се обръщах към него с "господин Диков". Дойде гвоздеят в програмата. Нещо, което очаквах, бях сигурен. Подготвени и посъветвани "случайни" зрители на телефонната линия. Ужас! Там стана съвсем неравностойно. Тези срещу мен бяха приблизително, като вариант аз да кипна в нощен бар и да кажа на Майк Тайсън да излезе навън да се разберем, като мъже...
Никога повече не бях поканен от него, където и да е работил, като водещ. Не страдам, разбира се.
Серизно казано. Нямам нищо потив него. Не мога да правя рязка оценка на човек, когото не познавам. От въпросите, които задава разбирам, без уговорки, че се подготвя, но четенето му е недостатъчно.
Стъпка по стъпка, служба стига.
От месец-два векторите ни вървят към пресичане. Той вече е не е Кирчо от телевизора, а Директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на младежта и спорта. А аз там имам своите любими теми. Вярно, виждам го и по телевизора.
Наблюдавам го. Сравнението с Радо Любомиров е, като любимото между Лом и Лондон. В смисъл, че Лондон е от Перник. Колкото и Лом да ми е курлтурно-историческа- земляческа слабост.
