По повод отвореното писмото до Министър-председателя на Република България на Сдружение "ФК ЦСКА 1948" ще кажа еднозначно: БРАВО!
От години не съм член на сдружението, поради риска от конфликт на интереси. Но от 19 юли 2016 година за първи път се чувствам толкова горд и с мощна доза адренали от стореното. Това писмо и поставените въпроси ме правят извънредно щастлив, че участвах в учредяването на това сдружение, заедно със семейството си.
И не съжалявам за опасността нечия мечта да иде в графа "илюзия".
И още нещо към един адвокат, който никак, ама никак не е наясно с историята на Борисовата градина.
Байчо, не стадионът следва де се интегрира в парка, а пъркът към него. Стадионът е в местността "Пустинята" далеко преди разсадникът да се разшири в парк към Ловния парк.
И още нещо. Кое ви дава право да твърдите, че ще отстъпите 10 декара от имота за разширение на парка, само защото някой рисувач е решил, че там терени не следва да има?
Финално. Изобщо не ме интересува пришълците дали ще останат или ще си тръгнат. Но на този стадион са ме клели, когато бях на 5. На място, което през 1968-а и днес си е там. В храма. И това продължава да бъде важно, нетърговско, обстоятелство.


