Прочетох още, че някой си Димитър Пейчев от унищожително извънземния ФК Русокастро настоял да има конгрес. Каквото и да означава това. Конгрес.
Много обичам Бургаския край. И Сливенския. Офицер бях, децата ми се родиха по това време. Единият там. Познавам и трънките на повечето места. И Русокастро. И донос от Русокастро. Сетих се за него. За доноса и опита да бъде съсипана човешка съдба.
В четвърти курс на военното училище съвсем умишлено се кандидатирах и ме избраха за партиен секретар на нашата първична партийна организация. Исках на всяка цена випуска от нашата рота да има гръб или зъб, какъвто бях сигурен, че мога да дам.
Бях на лекция. Влита един новобранец и оповестява на преподавателя в аулата, че ме вика спешно заместника по политическата часта на нашия батальон. Отидох.
Капитанът още от вратата ме посрещна с тревога.
- Голяма беля сме направили и трябва спешно да се оправяме. Дядото на Стойчо Гайдов е бил полицай. Ще трябва незабавно да се организираме и да го изключим.
По това време, ако си наследник на дядо полицай от царско време си фира. Със сигурност.
- Нека се разберем - навъсих се аз. - Само косъм да падне от главата на Стойчо Гайдов и пускам рапорт, в който ще призная, че имам чичо бранник.
- Имаш трънки - напери се капитанът. - Не ме ядосвай, че и без това ми се е подпалила главата.
- Не бе. Знаеш, че не се шегувам, когато натисна газта. Чичо ми Вълко е бил бранник. Но кметът и партийният на селото са скрили това при проучването. И никой няма да се интересува защо е бил. А е нямал е гащи. Там давали. Дядо ми починал още тогава, баба с няколко деца сама и бедна. Отишъл. И точка. Казах и разказах. Сега се погрижи да не се слечи нищо със Стойчо. Защото е безупречен колега и много мотивиран бъдещ офицер.
- А - обърнах се на излизане - кажи им да проверят чрез доносниците как така бащата на Стойчо е Полковник и шеф на Бургаската пожарна. Треснах вратата и излязох.
Оказа се, че дядото на Стойчо Гайдов наистина е бил полицай, но и ятак на местния партизаннски отряд. Беше от прекрасно семейство, което ме приемаше, като син, когато гостувах. Както се казваше в един виц зависи чий брат си. На полицая или на партизанина. Животът ни прати заедно в легендарната 24-та танкова бригада. Той беше на най-тежката позиция от всички 22-ма лейтенанти, които пристигнахме. Това му коства живота. Още твърде млад смъртоносен инфаркт покоси Стойчо. Доносът не успя да го съсипе.
Та се запитах за пореден път. Не знам защо Русокастро периодически се появава пред мен. Всеки клуб е важен. Абсолутно всеки. Но и жална му майка на всеки футбол, ако осмият във временното класиране в една областна група определя правилата. На всеки футбол. С кое е по-малко жалко от мръснишкия донос някога да ви питам!?
