Ако преди беше разказ за компания, то след повече от 30 години се налага да разкажа. Поучителна е историята.
Младата вълна, която тогава или е била твърде сериозно в детската градина или мечта на родителите си, може само да търси да прoчете някаква статистика или да направи невероятното вече усилие и да проследи "теченията" на вестниците от онова време. От 1994 година. Или преди това, по-добре. Постепенно ще си отидем. Директните участници в събитията. Защото всеки може да се пъчи с успеха през 1994 година в САЩ, да твърди че е следствие на дългогодишна стратегия, но дори и това поколение беше в хаоса на тотален външен натиск, котерийни разигравания, а в края с изумително математическо съотношение между победи и загуби на финалите с четвърто място в света.
И така. Моят герой през цялото време ще бъде Йордан Лечков.
Още когато играеше в Сливен, вече беше някой с Купа на България върху колана с трофеи, в ЦСКА още по- с шампионска титла до купата, за да се окаже при старта на шампионат 1992/1993 година в халфовата линия на легендарния германски клуб, европейски шампион Хамбургер ШФ. Заедно с моя приятел Павката Дочев. 1992 година беше великолепна за Данчо.
Но... През 1992 година България играе 4 приятелски мача и 3 квалификационни от Група 6 за световните финали в САЩ през 1994 година. Повикан е кой ли не в разширения състав и с мачове включително. Срещу Израел, Португалия, Швеция, Франция, Турция, Мексико, Финландия, Швейцария. Зaпoчнете през Цветозар Дерменджиев, минете през моя приятел Коце Видолов, набора Георги Йорданов, старшият от нас Краси Безински, по-малките Илиян Илиев, Илиян Киряков, Красимир Балъков, Станимир Стоилов, Кирчо Метков ... Не и Данчо.
ПЕНАТА
Началото на 1993 година започна със зацикляне в контролите, а в последствие в квалификациите. За начало на годината, на 10 януари, Турция ни отнесе с 3:0, а на 18 февруари Обединените арабски емирства ни победиха с 1:0.
Димитър Пенев
Началото на годината обаче ще се запомни и с много решаващи събития в селекцията. Най-малко заради двама състезатели. В халфовата линия отново се експериментираше. Към повиканите се включи и моят приятел Ицо Коилов. Опитният Николай Тодоров.
Но стана така, че германското списание "Кикер" подготви анкета по линии, в която взеха участие старши треньорите и капитаните на отборите от Бундеслигата. По това време работех в спортния отдел на вестник "Труд", а ние поддържахме фантастични отношения с "Кикер", каталунския "Дон Балон" и френския "Франс Футбол". Имахме уговорка да си помагаме и често излизахме с обща публикация, на една и съща дата. Понякога и по-често техни автори, по-рядко ние, когато играчите си бяха в България. Пазя и до днес изпратения от французите лист с класирането за "Златната топка" през 94-тае, часове преди официалната церемония.
Та в анкетата на "Кикер" треньорите и капитаните определиха за халфова двойка на първата половина от първенството на Бундеслигата Йордан Лечков и Томас фон Хесен. По-късно те спечелиха гласовете и за целия сезон. Естествено тази блага вест излезе в "Труд".
На следващия ден работех нещо, когато ми иззвъня телефона. Беше Димитър Пенев. "Пепи, това вярно ли е за този от Сливен?" - пита ме в свой стил той, доколкото имената не му бяха силата. "Вярно е - казвам. Но ако желаеш да си сигурен, Мишо Касабов има отлични връзки, да се обади и да ти доставят списанието. Но ти казвам, че е точно така." "Да взема тогава да го повикам" - сподели мисъл Пената... "Не искам да се правя на разбирач, но не съм и бос по темата. Не мога да повярвам, че основен халф на легендарен клуб от Бундеслигата не е дори в разширения състав. Кажи ми кой му е в категорията, Пена? Кой?"
Казахме си някоя и друга обща приказка и затворихме разговора. Пената повика Йордан под знамето на България. И това щеше да се окаже решаващо. Ще прескоча всички подробности. Вероятно някой ден ще разширя. Ще кажа единствено, че победата над Австрия с 4:1 на 13 октомври 1993 година беше естетически фестивал на магичния дует между Данчо и Краси Балъков.
Йордан Лечков
И дори така. Цялото това поколение си гледаше клубовете и мачовете в тях. Швеция вече мислеше за жребия, а Франция патриотично организира шоу. Имаше два мача срещу "жертви", като нас и "ученици", като Израел. Трябваше им само една точка.
Няколко месеца отношенията между футболен съюз, национален отбор, медии и общество бяха тежки и враждебни. Искрата бе запалена точно преди мача срещу Финландия на 28 април 1993 година. А тогава такива, като мен се учеха от тежката артилерия. Старата журналистическа гилдия имаше думата. Колкото и да се раждаше съпротива, която с днешна дата уби сякаш необратимо "представителната власт" на журналистите да бъркат в раната не заради сензацията. А за да търсят "доктор".
Празникът бе изписан с детайли във Франция. Началният удар срещу Израел бе даден символично. От Краля. Едсон Арантес до Насименто. Пеле. Евреите обяче не се трогнаха и ги биха. За дойде 17 ноември 1993 година. Знаете почти всичко.
Но малцина вероятно си спомнят, че Франция се постара да не даде визи на Емил Костадинов и Любослав Пенев. Тогава моите върстници Борислав Михайлов и Георги Георгиев, състезатели на Мюлюз, изиграха ключова роля. Вкараха двамата нелегално през малък граничен пункт, а властите нямаше как да реагират, защото щеше да се роди тотален скандал. А от цялата история се появи галещо ухото твърдение за българския произход на Господ и Свети Емил.
Ще пропусна още много. Оставката на президента Валентин Михов. Опитите точно преди шампионата Димитър Пенев да бъде сменен и още. Но освен привличането на Йордан, ключова за Пенев се оказа повиквателната на Даниел Боримиров. Следвах отбора в подготовката му. Когато Пенев искаше да каже нещо на Ицо, Наско или някой от другите лидери на отбора, той се караше на Дани. След сигнал за спиране на играта, например приблизително: "Абе, Боре, какви ги правиш, бе? Ако я караш така, как Ицо да заходи така и така, а Насо така и така..." Пената много внимаваше с тарторите и ги почиташе.
ФИНАЛЪТ
Всяка вечер наминавах пред резиденция Бояна, за да се видя с Лечков и да си поговорим. Той все още установяваше позицията си. Веднъж му казах, че съм си направил труда да направя приблизителна оценка на отборите-финалисти и излиза, че България е трета по стойност, след Бразилия и Италия.
"Ще видиш, че ще направим нещо и няма да ходим на екскурзия", рече ми по този повод Данчо.
Ще пропусна много и от кухнята на финалите. От сметките на Хавеланж, Матарезе и Йохансон, и ...
Не хулете националния отбор! Колкото и да ви е криво.
Може пък завръщането на Чочев да се окаже решаващо. Или някой, като Дани Боримиров, когото все още не виждаме.
Футболът ме научи, че търпението е над всичко. И винаги в сложна среда...
