Бях много зает и не отидох в Ловеч. Гледах изтезанието през телевизионния екран.
Подир това гневни фенове, съсипано имущество, драматични пресконференции.
Днес участници в най-срамното събитие в историята на ЦСКА искат властта във футбола.
Още чакам извинение! Защото ние нашата работа си я бяхме свършили, а те получаваха доходи между 30 и 80 пъти по-високи от моите. Правехме всичко. Събрахме ги от села и паланки да им дадем път и да отидат в шампионатите с милиони в банковите сметки.
Ако те знаят нещо повече и не приемат вина - да разкажат!
Ще им се извиня.
Ако нямат кохонес да говорят свободно и публично, да заведат съдебен иск срещу мен и в съда да се оправдаят и докажат защо нямат вина за 0:8. Ще си платя за обидния упрек.
Иначе ... Чакам.
Като се замисля, тогава бях на 35. А днес не мога да се отърва от подозрението, че ярко замесен в срама, стои в тъмното и подритва тези същите към властта.
