Джордж Бест и останалите, или съсипания живот на звездите

Публикувано на: 13.04.2009 07:14

Автор: в. 7 дни спорт

©Интернет
Джордж Бест
Звездата, която се саморазрушава: класическа история. Диего Марадона е над всички заради зависимостта от кокаина. Но списъкът е дълъг. Можем да напомним историята на Тони Адъмс, символа на Арсенал, написал книга със заглавието "Пристрастен". Към какво? Към алкохола. Да не забравяме и Пол Гаскойн, който си остава затворник на бутилката.

Но случващото се с Адриано буди най-вече паралели с Джордж Бест. Диагнозата е същата: жени, скъпи коли, алкохол; траекторията - подобна. Адриано е на 27 години. На тази възраст Бест също е в подобно положение - Манчестър Юн е напът да го изостави на произвола на собствената му съдба.

Северноирландецът за себе си казва следното: "Ако бях малко по-грозен, никой никога нямаше да е чувал за Пеле." На 27 години той вече е изживял най-доброто във футбола - КЕШ и Златна топка. Очаква го деградация: Стокпорт, Корк, Лос Анджелис, Фулъм, Форт Лодърдейл, Хибърниън, Сан Хосе, Борнемът, Бризбейн... Бест умира през 2005 на 58 години от пневмония, свързана с чернодробна инфекция. Три години по-рано са му трансплантирали нов черен дроб, който той използва, за да продължи да пие. Джордж ни оставя автобиографията си ("The Best" - "Най-добрият", игра на думи с името му).

Ето някои откъси:

Запоите
"Изчезвах за по няколко дни. После се връщах вкъщи и когато спирах да пия, започвах да треперя като лист, обливаше ме гореща и студена пот."

Бащинството
"Ако има нещо, което може да ме промени, мислех си навремето, това ще е бащинството. За съжаление не продължи дълго. Раждането на Калъм доказа едно: алкохолът беше станал най-важното нещо за мен. По-важно от съпругата ми и от новородения ми син."

Скитници и директори
"Ако си алкохолик, хората си мислят, че си някакъв пропаднал скитник. В действитолност тук няма класови бариери. Може да си богат директор на фирма. Или майка от Белфаст (б.а - и майката на Бест е алкохоличка). Или световноизвестен футболист."

Терапията и срамът
"Прекарах доста време в терапевтични групи. Всеки трябваше да признае най-ужасните неща, които е правил, и да изслуша критиката на останалите. Аз обаче не съм човек, който обича да говори за проблемите си, и ми е напълно невъзможно да го правя пред чужди хора."
Етикети: Джордж Бест