Размахвайте хавлиите в "червения" и "синия" ъгъл

Пради години бях много близо до бокса. Уникален мъжки спорт. Биеш, или те бият. Лее се кръв. Ставаш или не шампион - европейски, световен, олимпийски. Два дни пишат за теб в някое малко вестникарско кьоше и пак на лагер. По 6 месеца  на Белмекен. И пак бой.

За да не досаждам ще припомня няколко бойци. Даниел Петров - Пинчера. Варненецът стигна до олмипийски шампион в Анланта. Когато излизаше на ринга с него не можеше да се говори. Той пръхтеше като малък 48-килограмов разярен бик и влизаше лют в боя. Никой и нищо не го плашеше. Свилен Русинов - Чичето. При най-тежките той бе уважаван и обичан състезател. Интелигентен човек. Побеждаваше прочулите се в профибокса братя Кличко. С него също не се говореше. Той гледаше в една точка и достигаше до топниво на концентрация. Побеждаваше. Дори Кличко. Александър Христов - пловдивчанинът сякаш рисуваше с боксовите ръкавици. Сравним технически във футбола с Марадона. Недосегаем. Уникален майстор, печелил световни финали, без да инкасира точка. И т.н.

При "госпожиците" във футбола никак не е така.


"ЧЕРВЕНИЯТ ЪГЪЛ"

Не мога да се съглася с уважаемия Иван Василев-Цапето от Варна, обличал екипа, както на родния си Черно море (б.а. - всъщност не е ли време отборът да се върне към името Тича?), така и на ЦСКА. Според него Любо Пенев е получил готов отбор, който превърнал в развалина.

Още след мача с Пирин за купата, непосредствено преди полусезона, си позволих емоционален коментар, в който без да ми мигне окото нарекох играчите лигльовци. Сега с огорчение ще го повторя. Освен това ще повторя, за да припомня, че Любо прие тим и със знаменита селекция. Две португалски момчета с доста селска футболна биография, които пристигнаха в София от гара Мездра за смразяваща трасферна сума. Те не само не са бойците, с които да ходиш на война, но са безусловни футболни мишки.

Моят любимец Дормушали Саидходжа не показва характер и ме кара да повторя, че трансферната сума от 300 000 евро не е вярна. Освен, ако не помагаш на Ботев да оцелее някак. Минев ще пропусна отново. Поне не се плаши.

У Маркиньос, който трябва да гради играта най-хубавото е личния му автомобил. Оттам нататък, ако някой го харесва - продавайте. По-добре, отколкото да затваря момчета, като Ники Чипев, например. Не че ще вдигне кой знае колко нивото, но поне ще даде два паса, без да сбърка. На младите не бих се сърдил, защото всеки новобранец има нужда от подкрепа. Та едва като влезе Сашко Тонев срещу Черно море видях жив човек, който направи тактическо нарушение рамо в рамо още в зародиша на атаката на съперника.

Не е вярно, че на мача с Черно море съдията Ристосков е свирил безобразно. Да, можеше да вдигне втори жълт картон на Танко Дяков и да го изгони. Но Ристосков нямаше как да даде дух и мъжество.

Не мога да дам рецепта, но съм убеден, че с тези "армейци" война не може да се спечели. Най-много някоя локална битка. И толкова.

Мисля, че след две денонощия сън, понеделнишкото утро е по-мъдро и е хубаво да се премисли и претегли. Убеден съм, че сега Любо не бива да бъде пипан. Той трябва да казва "кой ще кара влака". Имало сърдити играчи и се изживявали на големи тартори. Е те ако са сърдити, Карлос Тевес какво да каже? Но играе така, сякаш никога няма да си тръгне. Всъщност, той затова е във Висшата лига на Англия, а не в разлигавената среда на "А" група.

"СИНИЯТ ЪГЪЛ"

Ами браво! Причините не са важни, защото това е кухня, но шефовете застанаха зад Емил Велев. Някой го поспря да приказва щуротии, където намери и да си събере акъла в съблекалнята. Няма човек, след Христолов, да е псуван толкова много и така явно. Но удържа и сега може да си говори каквото иска.

Отборът бе на моменти отчайващо разнебитен. Но отборът се стегна и изигра най-важните си мачове и стигна до целта. Тук не е важно дали ръководството на "сините" е изпадало в смешен плач с декларации. Не е важен и спомена от миналогодишните им "европодвизи". Това върши работа за запалянковски шегички, но не и когато Левски вече докосва титлата. И е така не заради Пастата и Ристосков. А защото си свърши работата и защото прояви мъжество точно, когато ситуацията го изискваше най-много. Направиха го.

Преди мача с ЦСКА хоканият Велев адмирира Любо Пенев за куража да дава път на младите.

Той също се обърна към Иван Цачев. Започна да пуска варненеца в началото на място, което съвсем не му е по мярка, за да дойде мачът срещу родния на младока Спартак. Там в пеналта момчето още от детските си години е показвал, че има убийствена ориентация и ефективност. Много по-добра от всякакви прехвалени дългучи. Признавам, че Иван ми е слабост от много години, но се надявам и селекционерът на младежкия национален отбор Иван Колев да е гледал мача. Цачев заслужава.

Заслужава да обърнем внимание на израстването и чудесния сезон на Дарко Тасевски, на умната игра на Жоазиньо, на  безкомпромисната игра на Сърмов, на всичко, което намирисва на футбол. Такава е картината.

"ОТНОВО ЗА БОКСА И ФУТБОЛА"

И червеният и в синият ъгъл на футболния ринг следва да размахват здраво "хавлията", за да освежат "боксьорите" и да ги успокоят. Двубоят не е завършил и в последния рунд всичко е възможно. Историята помни всякакви случаи.

Преди много години се играеха двустранни боксови срещи между Съветския съюз и Съдинените щати. Един от двубоите беше между много здравия Кънков и американеца със уникалното име Том Джоунс (б.а. - съвпадение на имената със знаменития певец Том Джоунс). И тогава чернокожият боксьор имаше предимство преди последния рунд. В него обаче Кънков използва умело обратния си гард и вкара толкова тежък ляв прав, че прати Джоунс под въжетата, а единият му крак остана да виси закачен по-горе. Мачът коментираше отишлият си рано от този свят пловдивчанин и мой обичан приятел и непоправим шегаджия Кольо Галов. Та Колето тогава обобщи: "Том Джоунс не можа да намери подходящата гама и Кънков му изпя една неотразима "Дилайла".

С други думи - размахвайте "хавлиите"! В последния рунд всичко е възможно. В крайна сметка, на някой ще му изпеят дилайлата.