Непосредствено след приятелския мач между младежките национални отбори на България и Австрия, загубен от нашите с 0:1, селекционерът на австрийците Андреас Херцог даде интервю за Проспорт.бг. Легендарният играч на австрийския Рапид и германските Вердер и Байерн говори добронамерено с подчертано приятелско отношение към родния футбол и българските играчи.
- Господин Херцог, удовлетворен ли сте от гостуването си в България, от победата?
- Всеки играч и треньор е щастлив при победа, но това съвсем не бе най-важното в тази проверка. Веднага искам да благодаря на българските колеги и за организацията, и за отношението. След червения картон на Патрик, а това се случва във футбола, ние отново бяхме с 11 човека на терена, защото и ние, и вашите треньори искахме да се огледаме, да проверим, преди да продължим в квалификациите. Пожелавам успех на българските колеги и на вашите момчета.
- Извинете за обобщението, но Австрия не игра в познатото високо темпо, особено през първата част. Има ли причина?
- Не бива да бъдем крайни. Все пак сме в края на сезона и всички са доста уморени. По-ниското темпо ни даде възможност по-спокойно да отиграем някои тактически варианти, предполагам, че така е било и за вашия треньор. Мисля, че стана много полезна проверка. Стараехме се да правим това, което бяхме замислили, пък било то и с по-ниска скорост. През втората част все пак вдигнахме темпото.
- Вие сте наблюдавали повече своите, но все пак и мачът, и обстановката бяха спокойни. Направи ли ви впечатление с нещо нашият отбор?
- Аз винаги съм изпитвал уважение към българските играчи. Тук и на Балканите изобщо, винаги е имало много технични футболисти, от които можеш да очакваш нестандартни решения. Така беше и в този мач. Момчетата ви са много силни технически и с малко повече тактическа дисциплина могат да направят много. Отлично впечатление ми направи капитана на вашия отбор (б.а. - Иван Иванов), много умен играч, с отлични качества и казвам "Браво!". Бях предупреден от момчетата за Костадинов, който все пак е и австрийски възпитаник. Когато се появи на терена, се изненадах, че отиде на фланга. Знаех, че е нападател в центъра и когато тази генерация е играла за последен път помежду си при юношите в квалификация, е предизвикал много неприятности на нашите. Вероятно това е бил някакъв ход на изненада на вашия треньор. Затова дадох указание да бъде атакуван веднага поне от двама, за да се убие бързината му, която това момче наистина има в повече. Особено като беше вдясно имаше много добра подкрепа от десния ви защитник и създаваше доста трудности.
- Ние тук често сме безкомпромисни в оценките към младежите. Напоследък резултатите не са много добри и те са подложени на огромен натиск. Вие сте отскоро начело на Австрия, имате ли такъв проблем?
- Честно казано още ме търпят (смее се). Мисля, че всички трябва да сме търпеливи с играчите на тази възраст. Ако има проблем у вас, искам да кажа на всички, че е така навсякъде. Това е преходна възраст и не можете да очаквате тези момчета на 20 години всички до един да бъдат като Лионел Меси. Нужно е време. Обикновено нещата се променят сериозно около 22-23-годишна възраст. Точно затова са измислени тези отбори - да се работи в този преход, за да дойдат и резултатите. Ще повторя, без да имам каквито и да било претенции да познавам българския футбол, че вашите момчета и в този мач показаха талант за тази игра. А критиките, особено драматичните критики на журналистите, са част от футболната среда. Понякога с по-остър език се продават повече вестници, надявам се не ви обиждам. Но пък никой не се е отказал да работи, заради понякога крайни и несправедливи писания.
- Извън този мач. Вие сте емблематичен играч от историята на германския Вердер. Как преживяхте сезона на вашия бивш клуб?
- Ами с вълнение. Съжалявам за купата на УЕФА. Но трябва да признаем, че в Истанбул украинците играха много силно и заслужено взеха трофея. Що се отнася до купата на Германия, то нямаше да е справедливо да не спечелим. Дори можеше да е много по-категорично, ако на вратата на Леверкузен не бе блестящият в мача Рене Адлер. Щастлив съм от успехите, разбира се.


