Тежка диария тръшна Испания в ЮАР

Какъв бой! Човек лесно свиква да се храни със сребърни прибори, да пие най-изисканото вино, а по време на десерта да слуша изпълнение на Виенската филхармония. Може би затова в деня, в който ни се падна стара, закърпена покривка на квадрати, тортиля от картофи и бутилка долнопробно винце, всичко приключи в тоалетната със зловещ гастроентерит.
Докато Испания чакаше мечтания финал с Бразилия на Купата на конфедерациите, съперникът отмъкна и четирите колела от колата на европейския шампион. На всичкото отгоре неочаквания абордаж го извърши отбор, чийто капитан носи испанската фамилия Боканегра.

Американците сложиха край на онзи прекрасен сън, които Испания го сънуваше почти три безупречни години, в които Ла Фурия се отърва от историческите си комплекси, за да се почувства висока, силна и неуязвима. Въпреки че в основата на успехите бяха нисичките халфове, които за 35 мача създадоха нова футболна школа. Тази на испанския национален тим.

Победата има сто бащи, поражението - нито един. Затова подкрепям онези, които замръзнаха в хладилника в Блумфонтейн. Беше ни изнесена лекция, която трудно ще забравим. Но тя може да се окаже безкрайно ценна след една година по същите тези места. Трудно е да го повярваме, но се случи. Испания си отиде вкъщи!

На стадион "Фрий стейт" се завърнаха старите призраци. Паднахме жертва на синдрома на американския герой. Особено когато Алтидор, абаносовият бронтозавър с врат, чийто периметър е колкото на площад Пуерта дел Сол в Мадрид, отнесе съотборника си във Виляреал Капдевила, след което огъна пръстите на Касияс за 1:0. Дисциплинираните морски пехотинци на треньора Брадли оттам нататък тръгнаха по пътя на оцеляването в джунглата, имитирайки безсмъртния Рамбо. Американската мечта беше изваяна с помощта на безсилието на испанските войски. Когато Касорла смени Сеск, получихме енцефалограма, удостоверяваща смъртта на Испания на Купата на конфедерациите. Един турнир, с който преседна на европейския шампион като рибена кост. Каква мъка с храносмилането!

При Висенте дел Боске Испания навърза 13 поредни победи преди този южноафрикански Пърл Харбър. Затова отказвам да изпадна в истерия, накъдето вече ме тласкат неколцина приятели, големи почитатели на предишния селекционер Луис Арагонес. Нека просто оставим Дел Боске да пренареди пъзела и да открие верния път.

В действителност аз съм убеден, че на световното през 2010 Испания пак ще е пример за всички във футбола заедно с Бразилия. Може сега да ни боли, но продължаваме напред!