Прост народ, слаба държава за 60 континентални и световни шампиони

Днес на Националния стадион "Васил Левски" е третото издание на най-големия турнир по лека атлетика - "Павел Павлов". На пистата пристига съзвездие от състезатели - атлети от 5 континента, над 60 континентални и световни шампиони. А стадионът може да е празен.

Състезанието е от високата категория "Класик" на европейската атлетическа асоциация. България заслужава такъв форум, защото го имаше още от времето на турнира "Народна младеж", в който стартираха почти всички световни и олимпийски шампиони. И стадионът беше пълен...

Всъщност това е хубав критерий за културата (или безкултурието) на един народ. Отидете на който и да е стадион по света, когато има лека атлетика. Ако състезанието е под патронажа на някой профсъюз, най-добрият резултат в скока на дължина за жени е 6,02 м, а на стадиона има 25 000 души, значи сте във Финландия. Ако на стадиона има 80 000 души, а 15 000 се редят отвън за билети, значи сте в Атина. Ако на стадиона има 100 000 души, това 100% е Рим.
Но ако видите скочището за овчарски скок да е преместено най-подмазвачески пред централната ложа, това е Москва по времето на Горбачов и Самаранч. И ако в състезанието участва цял куп елитни атлети от световна класа, а на стадиона няма никой, това е България днес.

Логиката на шопа е ясна: какво да им гледам на световните спортисти, да не би да прескочат Витоша? А от Витоша по-високо нема! Така че...

Което не е най-глупавото. Има и още по-глупави неща. Като безпримерния случай, когато в България, насред София, на националния стадион, българка направи световен рекорд. Стефка Костадинова, скок на височина, 208 см, 31 май 1986 г. А националната телевизия не излъчи скока. И не го записа, че да го покаже поне на запис!
Каква култура в този шоплук, каква държава?! Ами каквито хората, такава и държавата!