Аз няма да сложа глава на дръвника! А вие?

Утрото е по-мъдро от вечерта! Опитах се да преспя, та дано кажа нещо умно сутринта, дано гневът ми не бъде съветник. Опитах се.

Междувременно същата нощ хлапетии направиха опит да се пребият в мотоциклетна гонка току пред моя блок в София. Други хлапетии подпалиха нещо пред близката болница и две пожарни коли завиха тревожно около 2 нощта. Почти веднга след пожарникарите пиян нещастник пробва здравината на раздрънкан голф в бордюрите на същото място. Пожарът гори и лудостта е пълна.

Срам ме е! Много ме е срам да гледам!
И не вярвам, че всичко се случва.

Веднага след решението на СТК да не картотекира момчетата от Ботев изригна буен огън на възмущение не само в шефовете на ЦСКА, но и в привържениците, които не щадяха епитети и призиви за разплата. Един от тях, с никнейм Trakia направи своята дисекция във форума на официалния сайт на "армейците" на всички членове на СТК. Без извинение към никого ще предам буквално написаното:


Йордан Томов – председател, Кмет на СО район „Искър", 2007г. - 2011г. Кмет от ГЕРБ, така че и при ББ ще ни мачкат май;

Антон Попов – зам. председател, Държавна агенция за младежта и спорта - Главен секретар, от 2006г. - слуга на БСП-ДПС-НДСВ;

Павел Патриков, Частен бизнес, от 01.04.1997г. до сега, Член на СТК към БФС, от 2003г. до сега - най-вероятно к.урва на Боби;

Костадин Радев, Пом. директор в Първа Частна Математическа Гимназия - София, 2007г. до сега - пак к.урва;

Георги Гинчев, Професионален футболист от 1987 година, какво да очакваме от едно говедо;

Марин Маринов, Месторабота: Държавна комисия по енергийно и водно регулиране - слуга на БСП-ДПС-НДСВ;

Веселин Цветков, Месторабота: „Държавна парично-предметна лотария", длъжност: Изпълнителен директор,  слуга на БСП-ДПС-НДСВ;

Александър Радовски, Зам. Директор ОД МВР - София, от 2007г. до момента - Левски Оле, нищо общо с МВР;

Веселин Йорданов, Управител на българо-английска фирма, от януари 2005г. - хммм, българо-английска фирма, най-вероятно за недвижими имоти и най-вероятно в тесни бизнес отношения с Боратко Патков.

Този персонален анализ е най-цензурен, най-умерен.

Аз съм лицензиран агент. И вече съвсем сериозно се питам защо го правя. как и по какъв начин тези, като мен могат да защитават интересите на своите момчета-наричани формално клиенти. Правото им на труд и възнаграждение. Такова, каквото е договорено. Такова, което да им гарантира хляба.

Твърде евтино е да се твърди, че тези професионални играчи не могат да се отнесат към граждански съд и да внесат своя иск. Дори е неграмотно да се твърди. Техните трудови договори са сключени по българското трудово законодателство и никакви административни актове на което и да било обществено сдружение не стоят над тях. Нещо повече, беше въведена задължителна нотариална заверка на тези контракти. Някои от СТК питал ли се е що е то нотариалния печат, когато се  основават на принципа за ненамеса на държавата.

ФИФА изисква под договорите на играчите да се подписват техните агенти. Този подпис не е комисионерски, господа! Той е гаранция за договора и за защитените интереси на играча от професионалист, без намеса на държавата. Комисионните договори са обект на друго споразумение. И вие го знаете много добре. И точно такива като вас превърнаха институцията на ФИФА  "Агент на играчи" в мръсна дума, синоним на нагли печалбари и пладнешки разбойници. Е, не мога  да отрека, че има и такива.

И когато едни момчета месеци наред са гладували, то те имат право да потърсят свободата си, да потърсят правото си на труд и справедливо овъзмездяване.

Дествията на СТК през вчерашния ден са
и една възмутителна препратка към "принципната" лицензионна комисия. Същата, която не даде и буква смислена аргументация как Ботев, а и не само, се сдоби с лиценз за новия шампионат. Как остави в спокойни води един човек, който измъчи не само играчите, но и едни от най-верните привърженици в България, тези на Ботев. Те не са хулигани. Те са лицето на страстта, на феномена, наречен футбол.

И  миналата година, и сега, съм убeден, че срещу ЦСКА бе
извършено престъпно действие. Нагло и мутренско прострелване на флагмана на българския футбол в Европа. Отвличане, както е модерно да се прави сега от айдуците, на момчета преди Лига Европа.

Колкото и да е странно, имам и приятели в Изпълкома. Един от тях преди изборите за голямата власт в Родината ми каза, че е дошло "Време разделно". Аз не знам той дали е чел епопеята на професор Антон Дончев, но тя е моята настолна книга.

Очевидно е, че Българският футболен съюз е пълен на всички нива с еничари. Те обаче не могат да разчитат, че така лесно ще турим феса. Още по-малко, че смирено ще положим глава на дръвника, заради вярата.

Именно заради вярата сме длъжни да въстанем.
И не само ЦСКА. Градеж с геноцид на водачите е невъзможен. Победа на война с навеждане - не става.

И накрая. Много пъти съм се занимавал с психологически анализ на поведението на Левски и ЦСКА. На ръководствата, на феновете. Какво да се прави - професионално изкривяване.

В годините от Втората световна война до 1989-а двата клуба бяха под крилото на две ведомства. Държавната организация на спорта го налагаше, за да има финансиране и контрол.

Без никакво съмнение и до днес двата най-големи футболни клуба са огледално отражение на този период.

В армията и офицерите и войниците се обучават за война. На война ситуацията е ясна. Двете страни застават една срещу друга и се започват. До победа. Все някой ще победи. Пред войника винаги има съвършено ясна цел. И той стреля. Срещу него също. Те дори се виждат. Диверсиите в тила на врага от елитни командоси са практика, но не често явление. И въпреки всичко, подобно действие е правило и то е известно на командванията и те го вземат предвид.

Работата на Народната милиция е друга бира. И офицерите, и тайните агенти, и доносниците са научени да слушат. Дори много от тях нямат собствени имена. В зависимост от предпочитанията често биват наричани с имената на представители на флората и фауната, като да речем на невинното "Кокиче" и симпатичния "Патпадък". Там хората се обучават да стоят в тъмното. По правило в засада. Да разговарят, само когато им разрешат. да разговарят на скрито и закрито, в тайни квартири и с още по-тайни хора.

Дори и разузнаванията на двете военизирани направления са различни.

За армията е ясно - да научи с предварение силите на противника, по възможност да плени верния човек.

При Народната милиция - все още мога само да гадая. Никога няма да отида да си погледна досието, нищо че съм бивш офицер. Току-виж съм влязъл в омразни отношения с най-добрия си приятел.

Същото е в Левски и ЦСКА. При "армейците", когато нещо не върви войната е обявена и се започва. В това число и феновете. Те са определили ясно целите и стрелят. Емоцията е пълна. Щабовете ясни. Даже и съюзниците се намират по военному. Например феновете на Стяуа през миналата година. Изключителен, мъжки и неподправен жест.

Някой да е видял толкова директни битки в Левски? Не, не и не. Старите рефлекси работят. Нещо някъде в някакви явочни кабинети се случва. "Къртици" пускат през филтъра нещо, но то си е нищо на фона на цялото. Дори и съюзниците са някъде - в Израел, или не знам къде. Кръвта вода не става.

При тази ситуация вчера едва ли можеше да се случи нещо друго. Хорицата не са сложени да вършат работа. Те са си "агенти" на някого. И толкова. Българският футбол не е в преход. Той е в депресия. В него има много заточени. Заради непослушание, заради всякакви мишоци, заради доносниците. Това е диктатура. И колкото по-дълго продължава една диктатура, толкова повече жертви ще паднат.

Е, аз не мисля да сложа глава на дръвника! А вие? Еничарите са българи, но не съвсем...