Сбогом на Учителя

Наричаха го Учителя. И не защото е заставал пред дъската в класната стая. Армията от футболни ученици на сър Боби Робсън е елитна и многобройна. На 76 години този добряк, преливащ от житейска мъдрост, загуби последния си мач. Ракът го победи от петия опит, след като през последните две десетилетия сър Боби на четири пъти пребори туморите. Тези, последните, които откриха в белите му дробове, се оказаха по-силни дори от железния характер на този невероятен човек.

Колко беше силен ли? Преди година каза в студиото на Би Би Си: “Аз умирам. Не ми остава много, въпреки че докторите направиха повече, отколкото е възможно. Всеки стига до края рано или късно. Насладих се на всеки миг.”

Каза го с неизменната си усмивка, с която заразяваше. Ето толкова бе силен.

Вероятно тази воля и дух няма как да не се придобие в миньорско семейство от областта Дърам през 30-те. Боби е пето дете в бедна фамилия. Мечтае да стане учител, защото баща му повтаря, че поради липса на такъв, самият той слиза всяка сутрин в мината.

И сър Боби става учител. Едва завършил училище преподава в родния си град. После идва футболът, а там неговото призвание е пак да учи другите.

Като футболист играе само за два клуба - “Фулъм” и “Уест Бромич”. Лоялен, кипящ от ентусиазъм, честен и почтен. Така го описват на терена. А и отличен футболист - чупи трансферния рекорд на Англия от 25 000 лири през 1956 г. Вкарва и 132 гола за 16 сезона. Но още се учи на най-великата игра, а и на живота.

През 1955 г. се жени за Елси, която редом с трите им деца ще го изпрати на погребението утре.

Родният му клуб “Фулъм” рискува и го назначава за треньор съвсем млад - на 35 години през 1968-а. Следват купи, трофеи, слава.

В “Ипсуич” с неговите уроци израства Джордж Бърли, който доскоро водеше Шотландия, сочен за един от най-интелигентните треньори на Острова. В националния на Англия помощник му е Дон Хау, който работи в куп големи клубове из Великобритания. В ПСВ учи на тънкости Франк Арнесен, сега спортен директор в империята “Челси”, броен за един от големите мозъци в играта.

Успява да вразуми дори Ромарио в периода си в Холандия. Своенравният бразилец признава - само един треньор уважава без никакви резерви.

През 90-те един мургав момък носеше конусите на тренировките на “Барса” и слушаше всяка дума на Робсън - Жозе Моуриньо, тогава преводач от португалски на сър Боби, сега наричан Специалния сред треньорите.

А колко уважаваше България!?

В началото на 90-те години се възхищаваше и лансираше Краси Балъков и Ивайло Йорданов в “Спортинг”. Наричаше Бала “вълшебен”, не го забрави и в идеалния си отбор за списание “4-4-2”, където го нареди в халфовата линия до голямата си слабост Пол Гаскойн.

Върна Христо Стоичков от “Парма” в “Барса” през 1997 г. и говореше с респект за Камата.

През 1999 г. доведе “Нюкасъл” за битка с ЦСКА. Спечели я с 2:0 на “Българска армия”, а на пресконференцията въздъхна и каза: “Това са най-страхотните фенове, които съм виждал. Те подкрепяха отбора си възхитително. Вие, българите, явно обичате футбола!”

А най-великата игра обичаше своя мъдрец...

 

Сър Алекс Фъргюсън: Не се сещам за по-добър от него

“Никого във футбола в Англия не бих наредил по-напред от сър Боби - отсече сър Алекс Фъргюсън, треньор на “Манчестър Юнайтед”. - Не се сещам за някой по-добър човек и футболен мозък. Имаше характер, изграден в миньорското семейство, в което е израснал. Честен и добър, колосален човек. Днес аз тъжа за загубата на един истински приятел. Имаше страхотен ентусиазъм и страст за футбола и за живота изобщо. Така и не спря да се бори.”

 

Фабио Капело: Смелостта и духът му са за пример

“Робсън бе фантастичен човек, смъртта му е страхотна загуба за футбола - изрази своето съжаление Фабио Капело. Националният селекционер на Англия познава сър Боби от общата кауза - и двамата създадоха свои фондации за борба с рака. - Неговият дух и смелост бяха невероятни. Може да ни служи за пример. Не познавам някого, който да не го обичаше и уважаваше. А неговите мъдри съвети бяха безценни и достъпни за всеки.”

 

Жозе Мауриньо: Ще вървя по пътя, който освети

“Този човек не може да умре - със сълзи в очите реагира Жозе Мауриньо, научил вестта на лагера на своя “Интер”. - Такива хора живеят вечно. Не заради това, което са сторили в кариерата си, а заради всичко, на което са научили други хора. Горд съм, че учителят ми освети пътя, по който ще продължавам да вървя.

Всички, които го познаваха, трябва да са много щастливи хора. Боби Робсън беше необикновена личност.”

 

Изнесе 1446 лекции

Треньорът Боби Робсън води своите отбори в 1446 мача.

Спечели Купата на Англия (1978 г.) и Купата на УЕФА (1981 г.) със скромния “Ипсуич”. Затова, а и не само, статуята му краси стадиона на клуба.

Три пъти взе с английския национален отбор купата “Роуз” - 1986, 1988 и 1989 г. Трофеят се разиграваше между британски отбори и гост от Южна Америка.

Шампион на Холандия в два поредни сезона (1991 и 1992 г.) като треньор на ПСВ “Айндховен”.

С “Порто” печели две титли (1995 и 1996 г.), както и Купата на Португалия - 1994 г.

Като треньор на “Барселона” вдига Суперкупата на Испания (1996 г.) и Купата на Испания и КНК в един сезон - 1997 г.

 

Хумор с марка “Сър Боби”

Чувството за хумор на сър Боби Робсън бе всеизвестно. А и той имаше “проблясъци” - фрази, на които после вероятно сам се е смял.

- Сър Боби, как се чувствате? - пита го радиоводещ минути след като е получил титлата “сър” от кралицата.

- За кое? - неразбиращо и полунашега отвръща големият треньор.

“Хитлер не ни каза къде ще прати бомбардировачите си, нали?” - отговаря с въпрос на репортер, любопитен за състава преди мач на Англия.

“Вижте тези маслинови дървета. Те са на повече от двеста години, отпреди новата ера!” - илюстрира пред камера на тв канал колко му харесва животът в Барселона и природата там.

“Не искам играчите ми да са монаси, защото монасите не могат да играят футбол във Висшата лига” - отвръща на въпрос за гуляй на футболисти на водения от него “Нюкасъл”.

Репортер му звъни в хотелската стая по време на световното в Италия почти в 5 ч сутринта: “Знаете ли, че Браян Робсън (капитанът на Англия - б. р. ) изпи 10 бири в бара на хотела?” Сър Боби отвръща сънен: “Не сте ги платили вие, нали?” И хлопва телефона.

“Господ няма нищо общо! Това беше ръката на един негодник!” - изригва след гола с ръка на аржентинеца Диего Марадона за 2:1 срещу неговата Англия на световното през 1986 г. Диего казва, че е вкарал с Божията ръка.