Огромна червена вълна тръгва на Запад

Българският футбол е във възход. И както се полага, в паралел с възхода на ЦСКА. Мощна червена вълна се насочва на Запад. В преносния и в буквалния смисъл.

Отборът

На старта на пролетния полусезон, след загубата от Пирин на "Армията" за Купата нарекох играчите лигльовци. Не съжалявам. Появи се Любо Пенев. Казах, че някога не повярвах на ръководителя Любо Пенев, не защото през юли 1999-а бях лично засегнат. Така мислех и мисля. Но казах, че вярвам на треньора Любослав Пенев. И не съжалявам.

И Любо и момчетата издържаха на мускули. Загубиха титлата, но в сложната финансова обстановка оцеляването бе над всичко.

Подготовката стартира ужасяващо. Грег Ментето. Измислени испанци. Загуби в първите контроли. Нови момчета от дъното на таблицата. Момчета, които не се окопаха там. Момчета, които полетяха.

В личен разговор известен президент на много сериозен български клуб
ми сподели възхищението си от мача в Москва с обобщение - "Те не стъпваха по земята, те летяха!". Гледах битката в компанията на мои украински приятели. Поздравяваха ме, сякаш имам нещо общо с това. Като изключим пристрастието и възторга - нищо!

Много отдавна знаех, че ще бъде привлечен Спас Делев.
Възхищавах му се миналия шампионат. Беше повече колеблив в младежкия национален отбор. Питах се дали ще има куража да приеме смазващите очаквания, когато пресече катаджийската караулка на Владая. Югозападът е дарявал с много талант родния футбол.

Момчето от ключовото село Ключ, както се изрази един колега от Варна, разплака Москва. А уж Москва не вярвала на сълзи...С умиление го слушах след мача в София, когато обеща да се реабилитира за пропуска си у дома и да вкара на чужда земя. Спомням си преди години, през пролетта на 1989-а, месеци преди да се роди Спас, победихме в първи четвъртфинал за Купата на носителите на национални купи холандския Рода с 2:1. Тогава Христо Стоичков успокояваше запалянковците от телевизионния екран с обещанието, че ще вкара в Керкраде. И вкара. Историята е известна.

Помня много. Видял съм много. Виждал съм еврошампионите Аякс,
Нотингам и Ливърпул на колене. Изпратени пред телевизонните екрани от нашия, българския ЦСКА. Запалените вестници по трибуните. Виждал съм 3:0 срещу Байерн за 18 минути. Виждал съм стадион "Васил Левски" със 70 000 души, при седящи 60 000 места. Просто съм по-възрастен.

Но никога не съм виждал български клубен отбор така да премазва сериозен опонент на чужда земя в евротурнирите. Е, оказа се, че сме владели топката по-малко. Поне да има и минуси.

Та вече сравняват Спас Делев с Рууни. И има защо. Впрочем, вероятно малцина знаят, че момчето от Ключ не е първият представител на това селце с 954 души население от Община Петрич, носило екипа на ЦСКА. Преди него бе Герасим Заков. Геро не направи кой знае каква кариера на "Армията", но бе обичан, заради скромността и трудолюбието.

Не мога да подмина Иван Стоянов от дъното на таблицата.
Преди три години имаше интересно предложение за Иван от Втора Бундеслига. Тогава той предпочете да остане във "В" група. Преди седмица ходих до Сливен с мои гости и останах изумен от свършеното от чичо му, звездата и кмет Данчо Лечков. Иван има с какво да се гордее. Той е участвал в създаването му. Показва не само голям футболен потенциал, но и неподражаем характер. Голям войник. Беше ми черен преди година, когато си позволи да просне страничен съдия по време на мач. Заподозрях го в лигава разглезеност. Минало. Голям е Иван! И хубавото предстои.

Дължа от името на всички, които споделят моето мнение да
се извиня на Данчо Тодоров. Какво ли не преживя и той. Анатемосахме го, като Данчо Тъча, заради онази история с Тулуза. Имаше си проблеми и с Любо. Размина се на косъм преди три години с Леверкузен. Но поправете ме ако, заради стъклата на очилата не виждам добре - та той е най-добрият десен външен халф на България. Каква енергия!? Каква настървеност!? Вярвам, че детето му може и да не се роди в България. Неговото време дойде!

Пак да се върна накратко в дъното на таблицата.
Коста Янев, признавам, ми бе направо смешен, като го гледах как се кикотеше пред камерите прведи приятелския мач между Сърбия и България се пиках аз ли не разбирам, или нещо съм пропуснал. Ами явно съм пропуснал. От мач на мач, все по-добър.

Принца на Пловдив в началото будеше в мен републикански революционни чувства. Имаше все пак проблясъци, особено в подготвителния период. Но кой ще отрече адекватния и царствен Тодор, след контузията на Маркиньос в Москва!?

Не мога да подмина удоволствието да коментирам "фирмения"
Иван Иванов. Как това момче не пропусна да вкара "фирмения" си гол? Правел грешки...Та той е роден през 1988-а. А е играл какво ли не. Дори ляв бек срещу Италия. А големият боец Павел Виданов!? Също от партида 1988-а. Само сериозен десен бек може да каже колко е трудно да играеш ляв. И то в съдбоносен мач. Имало пропуски в изявите му там, в Русия. Хайде стига.

И както сме тръгнали все за Иван, да споменем и още един.
Иван Караджов. Сигурно Караджата, който чувствам като свой син,  бе най-смутен в Москва. Но при 1:1 стори всичко. Просто остави резултата 1:1. Какво повече?

"Бебето" Благой Пасков. Продукт на новото време. Роден в не толкова далечната 1991 година. Какво самочувствие!? Браво!

Мога само да кажа, че има още много. Те идват. Сигурен съм, че за първи път след периода януари 1999-а - януари 2000-а (Мартин, Стилиян и Бербо)отново червена вълна играчи ще залее западноевропейските клубове. Не става въпрос за инкасото. А за традицията. Тя просто е червена.

Мнозина се питаха дали Любо ще покаже дори частица от куража на чичо си да се довери на младите. Подобен въпрос вече е силно безмислен. Днес той става на 43 и мога не само да му честитя, а и да повторя - аз му вярвам.

Феновете

Не мога да говоря, като наблюдател. Колкото и самохвално да звучи в соцвреме съм бил един от четиримата тартори на известната от края на 70-те и началото на 80-те години врачанска агитка. За нас композираха специални влакове от БДЖ, за да не предизвикваме мелета в разписанието. Дори на 7 април 1982-ра за мача срещу Байерн сред нас е бил сдобилият се с огромен ореол днес Димитър Ангелов-Дучето. Бил тогава в пролетна ваканция при баба си в нашия край. Подкрепяха ни дори учителите, защото беше ясно, че ще избягаме в сряда. За 5 отсъствия намаляха поведение. Правехме по 6 такива само за ден. А без примерно поведение университет на "върба в сряда", както казват моите земляци.

Днес е друго. Чувам, че регистрираните клубове са над 800. Ние бяхме четирима, но пристигнахме с 2 000 на 7 април 1982-ра.

Националният стадион не бива да бъде повече празен. Днес вече няма и визи. Имаме отбор. Много български. В добавка с Платини и Танка. Време е!