Коментар на фена за Иван Иванов, националния и ловците

Публикувано на: 03.09.2009 21:40

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
В коментарите получихме текст, който е силно запалянковски, но остро публицистичен. ТОЙ се е нарекъл Кольо в sport1.bg, при нас Анонимен. С риск съвсем да раздразним някого, си позволяваме да ви предложим грубоватия, но стилистично издържан текст, който дава своето обяснение на процесите в националния отбор и страданията на ЦСКА.

Питате се защо Иван Иванов не е в нито една от националните формации? Причините са многобройни - първо, той е рус и синеок, а не смугъл дунавски ром, второ, висок и строен е, а не пигмей със съмнения за хидроцефалия като Тропчо.

Трето - на 21 години е научил елементарни неща като да чисти топката далеч от наказателното си поле, вместо да я спира за Нико Кранчар като една запенена от злоба къдрава японска овчица. На Иванчо му писнало да играе във ведомствената машина за комисионни на Лъчко, Емчо и Обечката и им теглил една, а сега убиецът на носорози с гащи около коленцата ще го наказва. Каква принципна позиция на ръководител с европейско възпитание, получено вероятно от двете седмици на пейката в Сарагоса.

Ако не помним, че същият олисял любител на гимнастички бойкотира националния ни отбор в най-важния мач в новата му история на "Парк де Пренс". А след победата отвори голяма уста, но не за да захапе поредната... пура, а да вземе главата на Вальо М. в спор за премии за класиране, като към последното единственият му принос бе благословеното му неучастие.

Всъщност аз оправдавам позицията на Ловеца. Нещо повече - в националния тим на България няма място изобщо за футболисти на ЦСКА. Твърде разглезени са, за да разберат правилния футбол на двойника на Мадона с бенката над устната. Няма как в дебелите им фатмашки глави да влезе тактиката 85 минути да си цъкаш на забавен каданс топката по ширината на терена, а след това да получиш четири парцала.

Свикнали са където отидат, да бият, а не да се радват на 60% владеене на топката, два тъча, един удар "само" на метър от вратата и изваяните шкембета на Лусио и Гошко Халфчето. Те не си мислят, че са Барселона, когато си подадат три пъти на пет метра пред собственото наказателно поле, защото знаят добре своята армейска идентичност.

Матрицата на великите "червени" личности е изградила и тези невръстни бойци и всяка посредственост им е чужда. Противно на "националите" от последната спирка на автобус 120, формирали спортния си характер не под звуците на победен марш, а на багера за 7 000 000 евро, дето им строи общежитията. Дишали не шампионския въздух в "Борисовата градина", а дима от долнопробния фас на Гонзо.

Ходили не по стъпките на великите Стоичков, Пенев, Георги Димитров, а след цървулите на Бисер Иванов. Няма как да не си мъж с характер, когато в гърдите ти бие "червено" сърце и няма как да не си аграр и неудачник, когато си възпитаван в милиционерска злоба и хасковски тарикатлъци. В книгите обратното е възможно - Тарзан от рода Грейстоук, отгледан от диви маймуни, успя да се превърне в изискан джентълмен. С примати може и процесът да е обратим, но попаднеш ли в стадото на клас преживни, разред кухороги, оставаш там завинаги. А.... и завинаги в националния отбор.

Няма какво да ми се сърдите, ако в събота сълзите не напират в очите ми при головете на Черна гора. И когато на таблото се изпише крайното 1:2 или 1:3, вместо примирено да ръкопляскам като изнасилен от Беверен семкаджия, си допия уискито, дето ми остана от реванша в Унгария. Ама каква е ползата, като перуките им са толкова дебели, че ако ще Вучинич да ги обладае в стил Едмонд Дости пак няма да усетят, че е време да хващат 120-ката и да си ходят в Подуяне. Само за едно ме е яд - ако знаех какво ще стане след 15 години, щях да се моля на всички богове ония пъпчиви индианци Аспе, Суарес и Бернал да си вкарат дузпите.