В сряда най-популярни спортни игри - футбол, баскетбол и волейбол - имаха решаващи мачове. Мачове, които до голяма степен ще бележат бъдещето на тези тимове. Въпреки надеждите, едва ли някой е изненадан от резултатите, които се получиха. Спортът, който в последните години ни донесе много радост и гордост, че сме българи отново изми срама на останалите. Мачовете бяха на една сакрална дата 09.09.09. И нещо, което едва ли мнозина са забелязали! Победи само отборът, в първите букви на името на чийто треньор се съдържаха буквите на наставниците на другите два тима – (С)илвано (П)ранди – (С)танимир Стоилов и (П)ини Гершон. И после казвайте, че няма пръст на съдбата!
Волейболистите записаха пета поредна победа на европейското първенство в Турция и вече са в битка за медалите. Какво ще се случи там тепърва ще разберем. Каквото и да е то обаче вече сме сигурни, че не бе сбъркано с избора на Силвано Пранди за селекционер. С пристигането си в България той обяви своя приоритет – класиране за световното първенство догодина в Италия и успешно представяне на европейското. И той го изпълни! Не бе обещал нищо за Световната лига и след провала там критиците, които у нас ги има в изобилие, се скъсаха да пророкуват за нов провал! Какво ще кажат сега? Естествено ще си мълчат или нещо, което е много характерно за българина – ще започнат с ласкателствата и със сигурност ще са първите сред посрещачите. Едно обаче е важно – волейболните ни национали имат още по-добро бъдеще и шампионатът на Стария континент е само началото.
Не такова обаче е бъдещето на футбола ни, който отново ще пропусне голям форум. След 0:2 в Торино вече и на практика стана ясно, че на световното в ЮАР няма да има български отбор. И може би по-добре след играта, която показват през последните години Бербатов и сие. В последните 12 години този тим не спечели нито веднъж решаващ мач. И затова едва ли някой е изненадан, че си тръгна със загуба от Италия, която междудругото е и първа за селекционера Станимир Стоилов. Без да се имам някакви пророчески качества съм сигурен, че той ще остане и за началото на европейските квалификации въпреки критиците. И за съжаление причината не е в кой знае какви треньорски качества, а в това, че са от едно котило с ръководители на Царя на спортовете у нас.
За националния по баскетбол ще използвам поговорката: „За мъртъвците или хубаво, или нищо” и затова няма да говоря нищо този път. Защото почти всички от избраниците на Пини Гершон, или по-точно на неговия помощник Константин Папазов... играха в Полша наистина, като мъртъвци – без дух, без желание. В тази група не включвам само капитанът Тодор Стойков, доказал за сетен път, че е баскетболист с голямо сърце и амбиция, донякъде Васил Евтимов и Стефан Георгиев.


