Човекът с пурата и обецата увълчи футбола

След загубата в Торино директорът на представителния отбор Наско Сираков обясни на публиката, че да паднеш от „скуадра адзура" не е грях. Абсолютно вярно, този път ловецът на биволи е по-близо до истината в сравнение с предишни случаи, когато предсказваше победа на ЦСКА над Ливърпул след ... 230 години и предлагаше на „армейците" да почерпят, ако минат центъра срещу Динамо (Москва).

Както и да е - бившият нападател има солидна спортна биография и мнението му винаги е интересно. Въпросът ми е - като какъв именно човекът с пурата и обецата взема думата в последно време? Като член на Изпълкома на БФС, като супервайзър, мениджър, комисар на националния тим, като заслужил ветеран от „четвъртите в света" или като новия Вуцов, който коли и беси в родния футбол?

Вероятно в неписаната длъжностна характеристика на този,
когото в кулоарите наричат с многозначителното прозвище Вълка, има по нещо от всички споменати по-горе роли. Странното обаче е, че услужливите медийни ратаи, квалифицирани с уникална находчивост от Кеворк Кеворкян в последния му коментар във в. „Труд" като... третия ташак на властта, дотолкова са заслепени от Сираков, че дори започнаха да изместват от челните кадри професора по „правилен футбол" Станимир Стоилов. Точно така се случи в първите репортажи след мача в Торино.

Струва ми се, че нещо се случва, а ние все още не сме уловили посоката на вятъра. Как така хем Мъри е треньорът на новото време, изпреварил със светлинни години всички свои доморасли колеги от Пената до Пламен Марков и обратно, а пък изведнъж над главата на феномена от Хасково се изправя неговият настойник, който слага акцентите. И за Иван Иванов, и за Кирил Котев, и за вратарите, и за бековете, и за Италия, и за нашите, и за чуждите. Уж Стоилов е достатъчно грамотен и доказан специалист, а не може да мине без политкомисар от болшевишки тип, отговарящ за абсолютната правда и генералната линия.

Наистина нещо не се връзва. Каквото и критики да има към него,
Станимир Стоилов си е извоювал висок професионален статут в треньорския занаят, докато Наско избяга от горещата пейка след един кратък и неуспешен период в „Овча купел" преди повече от десет години. И оттогава досега ловецът хвърля своята примка най-вече на „тихия фронт", зад кадър и под масата, в зоната на сенките и полутоновете, позната по нашите земи като „организацията". Каквото и да означава това...

Фактът, че Наско е търсен, а и той охотно се изказва за щяло
и нещяло около националния тим, често за сметка дори на селекционера, подсказва за сериозно разместване на управленските приоритети и заплашителна деформация на правилата. Какво всъщност означава „директор"? В европейската практика тази позиция е натоварена преди всичко с административни и координаторски функции, докато за кардиналните проблеми около състава има една меродавна личност и това е треньорът. Именно по тази причина аналозите на Сираков да речем в Германия и Италия, съответно Бирхоф и Албертини, въобще не си позволяват да вземат думата от главните герои Льов и Липи. Показателно е и това, че така наречените отговорници (директори) нямат място на пейката край терена, а делово носят костюмите в официалната ложа. Нашият Вълк обаче е първи в подскоците край тъчлинията, а инфантилните микрофони първо него питат какво да се прави на почивката...

Цялата тази сбъркана работа навежда на мисълта, че и
националният отбор може без треньор по модела на Левски, където имат навика да освобождават наставниците или след 14 поредни победи и едно реми (Ангел Станков през 99-та), или след шампионска титла (Емил Велев през 2009-та)?! Очевидно номинацията на Наско за опекун на Мъри е продиктувана от особената природа на родната футболна среда, в която „организацията" зад кулисите е много по-важна от продукцията на терена. И как иначе, след като само преди три-четири месеца г-н Батков използва дори главния прокурор в борбата за първото място, а на „Герена" е изобретена съвършена технология за обработка на съдии и съперници. До такава степен, че в началото на новия век един  постсъветски легионер - Кайнов, искрено се беше учудил защо „сините" празнуват титлата още след третия кръг в Ловеч...

Странно каква е идеята за приноса на Наско за България при
положение, че на международната сцена неговите умения едва ли ще намерят оптимална реализация. Вероятно съдружниците от „Боби и ко" разчитат на жестокия нрав на Вълка при мениджърските схеми, комбинациите с повиквателни за представителните състави и използването на националната карта за манипулация на вътрешния футболен живот. Случаят с Иван Иванов и въобще цялата кампания анти-ЦСКА под знака на герба дават достатъчно материал за размисъл в тази насока.

Така както преди години всичко в нашия футбол започваше и свършваше с Иван Вуцов, така сега в най-главната роля е Сираков. Той има достатъчно опит как се правят нещата. И от предишния сиво-син кардинал, и най-вече от стажа си в Левски-Спартак при МВР, когато по времето на Тодор Живков милицията, по-точно КАТ, се заемаше ударно с футболните офицери от „армията" в навечерието на „вечното дерби". Както се казва - без Вуцов по вуцовски, тоест по сираковски!? За Мъри остава само „правилния футбол", но какво значи това без „организацията"? Нали селекционерът проплака онзи ден, че не може да живее без своя гуру...