Коментар на Кольо!

Публикувано на: 11.09.2009 10:49

Автор: Кольо, sport1.bg

©Проспорт.бг
Сизиф
Дори и най-безсмисленото усилие носи някакъв положителен резултат. Сигурен съм, че докато Сизиф безнадеждно търкаля огромната си канара в подземното царство, ако не друго, поне е направил страхотни мускули.

От тази гледна точка приватизирането и последвалата ликвидация на българския национален отбор от  страна на наглата и мракобесна подуянска паплач поне изтри от съзнанието на рационалните ни сънародници елементарния и първосигнален патриотизъм на всяка цена.

Жалките напъни на момчетата на хасковската Мадона да си раздават пасчета назад и настрани вече не ядосват никого, стига пъпната му връв да е хвърлена по-далеч от покрива на автобуса за Пирдоп, дето тръгва от гара "Подуяне".

Няма как сърцето ти да не трепне, когато чуеш националния химн преди мача, когато зърнеш веещия се трибагреник, когато Бербатов грациозно владее топката. И няма как да не ти се раздвижи перисталтиката, щом съгледаш на резервната скамейка олиселия синеочко с редките зъби и обецата като на ромски травестит. Как хищно оглежда националчетата в търсене на поредната комисионна, поредния зет, поредния Нешко Милованович.

Точно пред него и леко приведен напред е духовният му син и обществен параван с каменното лице, мекия изказ и правилния футбол. Специалист е като немски готвач или монголски машинен инженер. Но за сметка на това стилът му е скучен и еднотипен като издание на "Минута е много" без Димо Падалски.

Колкото и да ти се иска да си патриот, при тази гледка внезапно ти се прищява Хасково да беше останало в границите на османската империя и попарата на дуета с арийското име и циганското излъчване да го сърбат Емре и Тунджай.

По-простодушните махнаха с ръка на голямата кражба и се радват на волейбола, така както се радват на жената-мъж-борец-чалгазвезда. Истината обаче е, че ако ще Матей Казийски да прави по-добри забивки отколкото Тропчо и Зетя - дузпи, все ще ни е жал за футбола.

Единственият спорт, в който всеки може да бие всеки (освен Левски - Олимпия или Бащата - Левски), който възбужда милиарди сърца и генерира милиарди оборот. У нас му сложихме чертата. Ех, Голяма перука, Ех Ромска обеца, защо не ви пратиха да тренирате водна топка в спортното? И нея щяхте да съсипете, ама на кого му пука...

Етикети: Сизиф