Боби Михайлов прахоса символа "четвъртите в света"

Равенството в Грузия и показаното на терена зачеркнаха шансове на България да се класира за световното първенство в Южна Африка. Покрай този мач обаче стана абсолютно ясно и още нещо, не по- малко важно - Борислав Михайлов прахоса символа „ четвъртите в света".

До управлението на Боби, златното поколение от Америка-94 притежаваше един уникален капитал, изразяващ се в безмерна любов и абсолютно признание на всички българи. Каквото и да се случваше в българския футбол, хората казваха, все пак ги има четвъртите в света, златните момчета, тези които ни направиха горди, че сме българи. Щом ги има тях, значи ще го бъде българския футбол и рано или късно добрите времена пак ще настъпят.

Управлението на Боби обаче зачеркна с най-плътния химикал тази последна надежда на изстрадалия български фен. Ако допреди неговото управление, само малцина запознати подозираха какво бедствие се задава, когато „четвъртите в света" вземат властта, то сега всичко е видно на длан. Тук задължително трябва да направя скобата, че Михайлов опетнява жестоко и своите съотборници от поколението, част от които притежават далеч по- голям потенциал от него.

Безспорно и Сираков и Лечков са далеч по- умни, по- можещи и по- доказани във футболното управление от Михайлов. Те както и другите от поколението понасят уникални пасиви от присъствието на сегашния президент във футбола и неговия мандат въобще не работи за техния позитивен имидж.

 Самите „четвърти в света" обаче съвсем не са невинни. Стоичков искаше да прави кариера на треньор, Сираков го вълнуваше преди всичко Левски, Лечков иска да бъде най-успешния български кмет, Балъков упорито демонстрира немския си манталитет, Туньо предпочита да си стои в Търново. Любо Пенев се напъваше да променя българския футбол, но накрая се кротна като помощник-треньор.

Костадинов доскоро бе част от водевилното управление на ЦСКА. Така единственият, който нямаше други ангажименти бе излъчен да оглави българския футбол. И плачевния резултат е налице. Всъщност точно Боби Михайлов имаше най-малко общо с „нежната революция" свалила Батето. До последно се криеше като мишка и го беше страх да не се конфронтира с мастития си патрон.

Страх го беше една критика да отправи и се яви на конгреса с най-смешната предизборна реч. Но неговите приятели се бяха потрудили достатъчно, заставайки с имена, с връзки, с контакти, кой с каквото има и го направиха зорлем президент. Това е истината.

 За имиджа на „четвъртите в света" в частност и за българския футбол като цяло нямаше по лош избор от най-ретроградния от цялото поколение. Дори Кирячето и Бончо Генчев са далеч по- добър вариант. Поне ще имат доброто желание да направят нещо, пък дали ще стане е съвсем отделен въпрос. Сегашният президент е неизкореним фен на статуквото. При неговото управление е запазена цялата система непокътната.

Дори стигна дотам, че предложи на Сивия Кардинал да му прави програмата за световното. Е, видя се каква я направи Вуйчо Ваньо. Три мача, три точки, нито едно домакинство за печелене и колата ойде в реката. Това е на Боби великата управленска стратегия - опря до Вуйчо да му решава проблемите.

 Славков беше на ти с чашката и общо взето бе комедиант, който разсмиваше хората при всяка своя поява. Дори обаче този весел авантюрист нямаше да разпространява една година мълвата, че преговоря с чужд треньор. Всъщност някой наясно ли е каква въобще е визията на Боби Михайлов за българския футбол.Напълно съм съгласен с тезата, че при това ръководство и на самите футболисти на националния отбор, които съвсем не са толкова бездарни, не им се играе за България.

Колко треньори им бяха спуснати. Стоичков, който се учеше, Стоилов който спасяваше кампанията, добрия чичо Митко, който бе употребен без едно благодаря да му бъде казано накрая. И сега Пламен- язък за човека, само развали доброто впечатление от френското си възпитание. Когато Михайлов дойде на власт имахме три клуба в групите на УЕФА. Три години по-късно нямаме шанс да мечтаем за подобно постижение. И президентът повтаря като папагал, че той нищо не можел да направи.

Това било работа на клубовете. Да, ама престъпното съдийство, неговите протежета дето ги разкарват по следователските кабинети са негова работа. Това, че качи Емел Етем на самолета за Япония и демонстрира, че е направил БФС част от обръча от фирми ва Доган, също е негова работа. Намирисващите отвсякъде на корупция рекламни договори на БФС също са негова работа.   

 Това е- както е казал народа хубава работа, ама българска. Имаше едно безспорно хубаво нещо в тази страна и се намери кой да го унищожи. Сега какво ни остава- да чакаме Бербатов, Стилян и Мартин да приключат с футбола за да дойде с тях нова порция надежда!