Левски е в будна кома

В момента каквото и да напишеш за Левски ще е малко. Отборът е в будна кома. Сините никога досега не са изглеждали по такъв начин. В интерес на истината срещу Лацио тимът от "Герена" опита да играе по най-добрия начин от доста време насам, но въпреки това катастрофира срещу противник, който през второто полувреме дори не се изпоти. А при такава ситуация няма как да кажеш нещо добро, колкото и да ти се иска. Случилото се на терена в четвъртък бе логично, защото наред с жестоката криза и психологическата дупка, в която са изпаднали футболистите, се видя, че

Левски няма класа и всеки го бие като тъпан

Това е тъжната истина - навръх 95-годишнината си сините са в нокаут. Боят все им е малко. Да се чуди човек футболистите мазохисти ли са. Клубът е с главата надолу, а няма смисъл да се спираме на неадекватните управленчески решения на машиниста Тодор Батков. Ще обсъдим само нещата, които лъснаха като гол задник по време на мача с Лацио.

Селекцията

Митът, че Левски разполага с дълга резервна скамейка бе разбит на пух и прах само за няколко мача. Защото в момета сините са куц отбор. И в пряк, в преносен смисъл. Нямат вратар. Затова залагат на третата резерва. Нямат и десен бек. И това не е от вчера, а повече от пет години. Може би разчитат, че Живко Миланов е Робокоп и никога няма да се контузи. На поста този сезон се извъртяха Шакиб Бензукан, Елин Топузаков, Лъчезар Балтанов... Това не е сериозно за селски тим, а какво остава за Левски. Съставът разполага само с един дефанзивен халф в момента. Като такъв се мъчи най-класният футболист Седрик Бардон, който в стремежа си да гони противниците, не може да разкрие силните си страни в офанзивен план. За нападалите няма смисъл да говорим. През лятото вече бившият треньор Емил Велев искаше да пробва (!) камерунския национал Жозеф-Дезире Жоб. И отказа да го вземе. А и Батков не извади пари. През есента обаче вече всички знаят, че сините не могат да вкарат гол в официален мач дори на празна врата.

Подготовката

Какво са правили левскарите през лятото, си знаят само те, но в момента не могат да надтичат дори и костенурка-ветеран. За Лига Европа не си струва да говорим. Помните ли как изглеждаше Бардон след края на мача с Виляреал? Французинът едва напусна терена на "Ел Мадригал". А срещу разхождащия се Лацио по време на продължението Седрик стоеше със скръстени ръце в централния кръг и нямаше сили нито да подгони някой, нито да се втурне в атака. Така изглеждаше не само той, а целият отбор. Другият показател за трагичното физическо състояние на тима са контузиите. Всеки футболист, който се напрегне малко, финишира в лазарета.

Защитата

От началото на сезона почти във всеки двубой защитното каре е различно. Нещата, вместо да се оправят обаче, стават все по-трагични. Срещу Лацио най-голямият грешник бе уж най-добрият бранител на Левски Юсеф Рабех. С изявите си срещу римляните вечно помилвания мароканец, чието коронно изпълнние е да шофира кьотук пиян, си осигури вечен престой в клуба. Рабех не спря да мрънка за трансфер в чужбина, но ако някой мениджър го е гледал в четвъртък вечер, със сигурност го е задраскал с дебел маркер. На терена Юсеф изглеждаше все едно току-що пристига от Студентски град. Без да се обижда, но при третия и четвъртия гол мароканецът действаше като човек, попрекалил с някоя спиртна напитка. Беше по-тромав от ленивец и през две-три атаки на Лацио избираше грешната позиция.

Халфовете

"Кажи ми какви са ти халфовете, за да ти кажа какъв ти е отбора" е една от сентенциите във футбола. Е, на хартия Левски трябва да е добре, но така е само на хартия. Единственият типичен дефанзивен халф в момента е Георги Сърмов. Националът обаче играе като гръмнат с два пистолета. Трудно спира топката, няма точен пас напред... А в последните мачове винаги прави фатална грешка пред собствената си врата, с която съперникът открива резултата и мачът за Левски приключва. Сърмов се представя отчайващо, но голямата трагедия е, че сините нямат по-добър от него. Добре, че България има.

Крилата

Със схемата, с която играе Левски, нападащите по фланговете трябва да са основните футболисти в тима. От тях се чака да създават положения, да асистират и сами да вкарват. За това сините разчитат на бразилците Зе Соарес и Жоазиньо. Да, ама в двамата приликата с бразилското е цветът на кожата и някакъв тип полюшваща се техника.

Кльощавият отдясно и нисичкият отляво имат общо КПД 0

Няма футболисти, които от толкова много пробиви да не могат да направят една асистенция. Двамата нямат точно центиране от един месец,  въпреки че по време на мач се отчитат с поне по десет вдигания в наказателното поле. Чудно е защо Ратко Достанич не ги остави да повтарят този елемент докато не им се откачат краката. И двамата изпитват фобия от шутиране по вратата. Понякога на тяхно място влиза Ники Димитров. Хичо обаче е толкова "спрял", че трудно ще дръпне дори и след начален тласък в задните части.

Нападателите

Тук трябва да се хванем за главата. Дори и майките на притъпените сини остриета в момента плачат. Какво ли си мисли спортният директор Георги Иванов от резервната скамейка като гледа заместниците си Георги Христов, Еньо Кръстовчев и Дениран Ортега? Със сигурност, че и на патерица е по-добър от тримата, взети заедно. През септември сините изиграха четири мача. В тях тимът създаде двайсетина голови положения, но от тях резлизира само едно. Георги Христов не може да уцели вратата, а когато го прави, неизменно е точно във вратаря. За това се изисква голям талант. Срещу Лацио ни го показа нагледно. Само той да пропускаше обаче... Всички в отбора не могат да вкарат от два метра. Срещу италианците видяхме върхът на сладоледа - при спряна игра и на празна врата нападател на Левски отново ритна топката в крака на дремещ защитник... То бива нескопосана история, ама като тази в Левски сега няма никъде.

Треньорът

Ратко Достанич е симпатичен. Човечецът се трепе по цял ден на "Герена" и се опитва да обясни изискванията на футболистите си. Кълне се в обич към клуба и след мач бърше зачервени очи пред журналистите. Винаги заявява, че не си търси никакво оправдание и алиби за слабите резултати. След двубоя с Лацио каза, че го е срам, и попита дали да си направи харакири. Никой не иска от него да се самоубива. Но най-малкото нещо, което можеше да стори, е да си подаде оставката публично и да остави Георги Иванов да реши съдбата му. Това щеше да е най-моралното. Защото пет поредни загуби сините не са допускали никога в историята си. А най-лошото е, че Левски не показва грам развитие спрямо миналата година. А тогава Емил Велев бе разнасян от медиите като пръскачка из лозе, въпреки че направи тима шампион. А сега сините само могат да си мечтаят за златните медали. Дано в скоро време да не започнат да се молят да не подобрят собствения си рекорд в групите на евротурнир - 0 точки и голова разлика 1-17. Както и все пак да гледат да не изпаднат от така наречения ни елит. То, както е тръгнало...