Кому пречат хотелите и моловете на стадиона?

Следващият месец ще отбележим не само 20 години от началото на промените в политическата система на България, но и рождения ден на безкрайните препирни по стопанисването на спортните бази.

Отминалата седмица ни даде обещание на уважаемия спортен министър Свилен Нейков пред медиите, че няма да позволи стадионите да се превърнат в молове, а шефът на Професионалната лига Валентин Михов от съвещание в Лондон попита посказващо защо на стадион "Стамфорд бридж" има пет хотела.

Кому пречат моловете и хотелите?
Нима не минаха 20 години и нима не разбрахме, че финансирането на спортните обекти също е подчинено на Търговския закон на България?

Мисля си, че много по-логично е да се декларира, че държавата и нейните контролни органи няма да позволят отдавайки базите, те да променят своя основен предмет на дейност. И да преминат към договаряне час по-скоро, та и нашето поколение да види що е то. Няма нищо престъпно, още по-малко тревожно, ако около спортните съоражения има модерни развлекателни, търговски и хотелски комплекси. При всички случаи те ще носят средства на частните субекти, но и ще ги улеснят в подкрепата на всяко едно съоражение върху което ще се упражнява аматьорски или професионален спорт.

Риторичният въпрос дали е нормално с днешна дата в Министерството на отбраната да има зала за художествена гимнастика предполага отговора. Но същата тази зала е дала на света сестрите Адриана и Камелия Дунавски например. Но това е просто един детайл от миналото.

Много по-сериозен е въпроса, че старите стадиони подлежат на пълна реконструкция и тя е извънредно скъпа. През 50-те и 60-те години на миналия век е строено върху насип, който с днешна дата и при новите технологии дава възможност тези пространства под трибуните да се превърнат в зали, а защо не и хотели, ресторанти, търговски обекти, ако предпочитате молове. Кому биха попречили всички тези вложения, ако те ще бъдат основа на един модерен вид на съораженията, които ще произвеждат включително елитен спорт?

В България в момента чудесен пример дава кметът на Сливен
Йордан Лечков. Стадион "Хаджи Димитър" вече се превръща в един напълно завършен комплекс, включително с нова хотелска част. Малцина знаят, че всъщност в България само стадион "Хаджи Димитър" отговаря на световните изисквания за царицата на спортовете - леката атлетика. Забравете за Националния стадион "Васил Левски"! Пистата за загряване в Сливен се намира в съседство с основната на стадиона(изискванията са за отдалеченост между двете не повече от 150 метра). Това е направено. Строи се и още. Самият министър остана очарован, когато посети Сливен за мача на ветераните на България и Италия в края на миналия месец.

Така трябва да бъде.

Ще дам само два чужди примера за мъдрост, изключваща клетвата
 към моловете. Чешкият елитен футболен клуб Сигма е от малкия и красив градец Оломоуц, център на Моравия. Основният стадион (на 200 метра има още един), е реконструиран и е съизмерим по капацитет приблизително с "Българска армия". Но чрез новите строителни технологии чехите са осигурили място под трибуните за тренировъчни зали, малък хотел, ресторант и т.н. Там също е имало насип. И всичко това е в помощ на самото съоражение, чиято поддръжка е извънредно скъпа. Дори само да пуснете осветлението, ако по програма мачът ви е късен.

В позакъсалата за капитали във футбола Шотландия и в още по-закъсалия елитен Хартс бе приет проект за модернизиране на главната трибуна на стойност 52 милиона паунда. Тези пари не са резултатна величина на разширението на стадион "Тайнкасъл" с 8 000 места. Предвиден е хотел, ресторанти, голям търговски център, допълнителни спортни съоражения и зали, и т.н.. За тази цел местната власт изнася по план цял колеж, за да осигури нужното пространство и не го приема за престъпно. То е гласувано с мнозинство на общинска сесия. То е оздравяващо за хората на половин Единбург. Те също ще имат достъп до съораженията.

Неотдавна на годишното си събрание ПФК Левски АД отчете
приходи от билети и реклама малко над 300 000 лева. Месечният наем на ЦСКА е 25 000 лева, или 300 000 лева годишно. Къде тогава е логиката. В общи линии големите имена в кредитното източване за последните 20 години или са в затвора, или в отвъдното. Следователно остава Търговския закон и неговите механизми. Няма нищо страшно.

Какъв бизнес трябва да има собственика на един клуб по произволно избран спорт, че да отделя едва ли не безотчетно средства за съоражението, за заплати, спортен календар и т.н. и т.н. Освен това самите клубове са стопански единици.

Ето защо си мисля, че не следва да демонизираме полезните ходове. Нали затова са контролните органи. Те са държавата. Те са нашите делегирани представители в собствената ни представителна демокрация. Повтарям - няма нищо старшно...