Мнението на Станимир Стоилов, че треньорите не са подготвили достатъчно добре футболистите от българските клубове, е чисто субективно и не се опира на обективни факти. За да кажеш такова нещо, трябва да си много прецизен в думите си и да си убеден в казаното.
В случая звучи по-скоро като желание за оправдание на собствените грешки. Би трябвало самият Мъри предварително да е наясно, че това са възможностите на повиканите играчи, защото той ги е избрал. Ако това е така, значи треньорът е направил погрешна селекция. Щом констатира такова нещо, значи не е бил добре запознат с качествата им. Когато човек не е сигурен, прави комбинация от опит и младост, за да доведе грешките до минимум. В случая от действията на Мъри се получи следното: "Ето, показах ви, че тези не стават". А това не е никак коректно.
В мача срещу Кипър защитата бе оставена на самоизлагане. Целият отбор бе толкова много разкъсан, чак самите кипърци не можаха да повярват, че толкова лесно стигат до вратата ни. Защитниците на България бяха оставяни сами срещу нападателите на Кипър, които налитаха като оси. Нямаше достатъчно подпомагане от останалите линии в състава. Отборната защита не е по-малко важна от отборната атака. В случая с Кипър защитата остана във фокуса на вниманието.
Твърденията, че играчите на ЦСКА са провалили националния отбор, са повече от смешни. Всички знаем, че не това са реалните възможности на момчетата.
Ясно беше, че квалификационният цикъл е в своя край. В такъв случай можеше да се обяви какви точно са целите в последните мачове. Не беше ясно какво се търси - задължителни победи и запазване на шансовете за класиране или експериментиране с млади и неопитни футболисти. Трябваше задължително да е ясна стратегията и да се каже това ясно пред всички. В защита най-добрият вариант бе да се направи комбинация от опитни играчи и такива, които получават първи шанс за изява. Станимир Стоилов обаче подходи много рисковано.
Сега за следващия цикъл трябва да се търсят нови изпълнители. В никакъв случай обаче не трябва да пращаме в пенсия футболисти на 30-31 години. В защита националният отбор спокойно може да разчита на Илиян Стоянов, Игор Томашич, Кирил Котев, Александър Тунчев, Валентин Илиев и Иван Иванов. В атака имаме по-голям избор. Проблемът е на самия треньор, който трябва да направи сплав от най-добрите футболисти според съперника и тактиката.
Ако Стоилов не си тръгне сега, ще трябва да го направи по време на следващия квалификационен цикъл. Вече има натрупано достатъчно недоверие към този човек. Изборът е негов, но е ясно, че общественото мнение е срещу него. Най-добрият вариант според всички е назначаването на чужденец. Невинаги това е най-доброто решение, но в този случай ще е добър избор. Има и примери, в които тази формула не работи. Например Грузия едва търпи Ектор Купер, Топмьолер също не успя с грузинците. Заблуда е, че чужденецът идва и решава всички проблеми в отбора. Положителното е, че ще бъдат въведени нови изисквания и ще се създаде ред и дисциплина. Ако следващият треньор на националния отбор не е българин, то той трябва да е доказана и авторитетна личност. И все пак най-важното е да разполагаш с качествени футболисти. Лошото е, че с последните резултати губим авторитета, който имахме. Изоставаме от всички държави, които развиват футбола си. Нужни са много пари и кадърни хора, а нещата няма да се оправят за ден-два.


