"Титан" иска да промени името на ЦСКА

Публикувано на: 16.10.2009 16:23

Автор: Проспорт.бг

©Проспорт.бг
АС-23, лого
Собствениците на ЦСКА от фирма "Титан" обмислят вариант, при който да добавят нова абревиатура към името на червените. В момента то е "ПФК ЦСКА АД", а към него Димитър Борисов и Иво Иавнов искат да добавят "АС 23", съобщава sportal.bg.
 
Така, ако идеята бъде приета и от съда, името на 31-кратния български шампион ще е "ПФК ЦСКА - АС 23 АД". За всичко това обаче ръководството на тима първо ще се допита до феновете и след това ще предприема каквито и да е промени.

По-интересното в случая е, че ако това стане факт, червените ще се сдобият с още една титла и две купи. Освен това клубът АС 23 може да се похвали с две забележителни победи над Левски - 11:4 в приятелски мач и 6:1 в двубой за първенство.

Екипът на Проспорт.бг изразява пълна подкрепа на идеята! Такава е историческата истина!

Това е Атлетик-Слава'23:

Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОФК, Слава (София) и Атлетик (София) след няколкодневни преговори на ръководствата.
Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23.
Първият председател на клуба е подполковник Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец.

В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени).

Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Първата страница от устава на АС-23

Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия.
Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.

Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил - секция на Плиска София и Левски - секция на Спортист София обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София).

Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал-лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.

АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.
Стадион

Игрище АС-23 (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина.

Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено и е единственото затревено игрище през онези години в България. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.

Председатели до 1944 година:

    * подполковник Никола Карагьозов - 1925-1935
    * полковник Димитър Айранов - 1935-1937
    * Стефан Танев - 1937-1940
    * Асен Диков - 1940-1941
    * Тодор Зъбов - 1941-1942
    * генерал-майор Димитър Айранов - 1942-1944

Известни футболисти:

    * Борислав Футеков (Борсата)
    * Любомир Ангелов (Старото)
    * Борислав Габровски
    * Димитър Григоров
    * Вучко Йорданов
    * Георги Балъкчиев
    * Тодор Дермонски
    * Ангел Петров (Лебеда)
    * Кирил Богданов (Картофа)
    * Панко Георгиев
    * Ангел Зафиров
    * Любомир Петров
    * Георги Пачеджиев (Чугуна)
    * Бенжамин Астург (Бенжо)
    * Драган Георгиев (Драго)
    * Иван Димчев (Бачин)
    * Любомир Гюзумов
    * Борислав Краев

Проспорт.бг обръща внимание върху Любомир Ангелов(Старото), който е считан за един от най-добрите играчи в Европа за своето време. Роденият на 4 октомври 1912 година играч има 44 мача за националния отбор с 25 гола, а 9 пъти е бил негов капитан.

През 1941 година Старото в съавторство с папата на българската спортна журналистика Климент Симеонов (Бачо Климе) -  баща на колегата журналист и издател Владо Симеонов, издава "Ръководство по футбол". През 1965 година става кавалер на званието "Заслужил треньор". Носител е и на званието "Заслужил деятел на физкултурата".

Владо Симеонов пък, като верен син, помага и издава за своя сметка библията на българската футболна история "По хребета на българския футбол", чийто автор е учителят на поколения спортни журналисти Силвестър Милчев (Бате Силви). Сам Бате Силви е ученик на Бачо Климе и един от най-големите футболни и спортни статистици.

Етикети: АС-23, лого