За Берое и "синия" терор от дъното на Казан-а

Историята, вечната учителка на народите, обикновено поднася уроците си със закъснение. И не по своя вина, а заради генетичната ленност на човечеството да усвоява опита на предшествениците и да си прави изводите. Така се случва и във футбола, който ни стоварва изобилие от отлежали истини, непостигнати от поколенията поради неграмотност, незнание и най-вече – зомбиране в стадото на лесните за опитомяване двуноги тревопасни...

Сега по същество – тази есен покрай годишния листопад пред очите ни се натрупаха и много интересни исторически картинки. Да започнем с Берое, който съвсем спокойно победи насред София попадналия в естественото си състояние тим на Левски. За превъплъщението на „сините“ от „правилни“ към „нормални“ - малко по-късно, а за начало да се вгледаме по-специално в отбора от Стара Загора и неговата хроника. Да си кажа честно в неделя вечер изпитах искрено човешко вълнение и съпричастие към земната и космическа радост на мои стари приятели беройци като дългогодишния кореспондент на вестник „Работническо дело“ в града под „Аязмото“ Панайот Манолов (бай Понко) и неговия приемник от „24 часа“ Ваньо Стоилов, които никога не забравиха и не простиха подуянския геноцид срещу „зелените“. За новите поколения веднага пояснявам, че от почти 40 години насам Берое периодично ставаше жертва на милиционерско-мафиотския произвол на отбора на всички власти от „Герена“, а най-сетне настъпи мигът на разплатата и справедливостта! Това трябва да знаят и помнят младите, за които „Няма мое, няма твое – всичко е Берое!“...

Цитат от книгата „Светът е Берое“, подготвена от авторски колектив в състав – Андрей Кожухаров, Величко Петков, Теодор Черешев, Веселин Лесингеров, Николай Кръстев, по повод 75-та годишнина от раждането на футбола в Стара Загора:

„Берое – жертва на футболния тоталитаризъм!“

„... В третия кръг през пролетта (б.а. - на 1970 г.) идва гостуването на Левски-Спартак в Стара Загора, където между другото „сините“ нямат победа от 1958 г. чак до ... 1976 г... Тодор Кръстев, вратар на Берое: „Две минути до края на мача (б.а. - при 1:0 за домакините) държах топката в ръце и исках да я изпратя силно зад центъра, време да мине. Когато я подхвърлих към крака си, трима нападатели на „сините“ ме атакуваха – топката се удари под коляното ми, фалцира се и излезе в корнер. Сашо Костов го изпълни майсторски. Аз разчетох точно скока си във въздуха, но миг преди да хвана топката Митков и Ивков ме повалиха на земята, а Жечев я засече необезпокояван и несправедливо изравни. Видях съдията Трендафилов да сочи центъра и тръгнах към него да търся правдата, ясно записана в правилника. Не стигнах до него – спряха ме Петков, Янчовски и Белчев...
... След няколко години бях повикан в националния отбор за мача с Франция. На лагера във Велинград пристигна Борис Велчев (б.а. - дядо на сегашния главен прокурор) да даде „ценни“ разпореждания (така беше тогава). Срещата с него беше в белокаменния дворец на градския комитет на БКП. Той веднага ме забеляза и попита: „Другарю Кръстев, познаваш ли ме? Да, познавам те, другарю Борис Велчев... Знаеш ли кой те наказа тогава срещу Левски-Спартак (не дочака да му отговоря). И внимавай как ще играеш срещу французите, защото ако сгрешиш, повече няма да видиш националния отбор!“...

Картината допълва тогавашният началник на ФК Берое Бончо Мерджанов:“ Веднага след изравнителния гол Сашо Костов направи неприличен жест към публиката и към пистата полетяха 50-60 бутилки. Недостойна проява на един привилегирован футболист, имащ високопоставена закрила, и неоправдана реакция на част от публиката.“

Това е краткото резюме на онзи исторически мач през пролетта на 70-та година, след който Берое от средата на таблицата в „А“ група отиде на заточение във втора дивизия заради кефа на любимците на другаря Борис Велчев от Левски-Спартак при МВР на БКП. Като ден-днешен си спомням картината, пренесена от черно-белия екран на още младата тогава Българската телевизия – в характерния им гаменски стил „сините“ тушираха вратаря на Берое за криминално изравняване,  домакините естествено протестираха, а публиката беше готова да помете охраната и да навлезе на терена. Старозагорската пролет не беше Пражка, но министърът на вътрешните работи Ангел Солаков бдеше на своя пост, охраняван от личния си бодигард Боян Радев. А над всички се извисяваше вторият човек в Партията и държавата след Тодор Живков - Борис Велчев, наречен от народа по онова време „най-силния централен защитник на Левски-Спартак“!?

Заради своеволието да се изправи срещу Левски-Спартак, Стара Загора
получи страшен урок от тоталитарната система, за която отборът на МВР очевидно бе свещена крава. Седмица след събитията под „Аязмото“ тимът на Берое ритуално беше изваден от „А“ група, а неговите ръководители и старши треньорът Атанас Ковачев бяха лишени от правото да упражняват професията си. Възмутени от неправдата местните партийни величия Христо Шанов и Вълчо Найденов, както и партизанският командир  Стою Неделчев (Чочоолу), заминаха на спешна среща с Тодор Живков, но Първия им казал направо: „Знам, знам, те моите (б.а. - Борис Велчев, Ангел Солаков и т.н.) май я объркаха...“. В интерес на истината и като някаква реабилитация за овчедушния роден манталитет по онова време, в апогея на „реалния социализъм“, ЦК на БКП бе засипан от десетки хиляди протестни писма и телеграми от цялата страна, но властта не можеше да си плюе на физиономията и да признае, че тенденциозно репресира цял град и регион заради прищявката на милиционерските фаворити от „Герена“. Ето това не бива да забравят новите поколения беройци...

„Синият“ геноцид срещу Стара Загора продължи и в наши дни,
когато преди две години левскарският Изпълком на БФС отново изпрати „зелените“ в „Б“ група, този път за сметка на Бела на Сираковия кумец Коце Маца. Сега „аргументът“ бе ... липсата на някакви формални медицински бумаги. А покушението започна с изявление на ловеца с пурата и обецата, който след едно реми на Левски под „Аязмото“ заяви, че в Стара Загора скоро няма да се играе професионален футбол!? Така и стана, като този път в главната роля бе не членът на Политбюро Борис Велчев (дядо) или шефът на МВР Ангел Солаков, а лидерът на синьото Политбюро в БФС Наско Сираков. Любопитното в случая е, че антиберойската политика на „адмирала“ вървеше редом с хлебарския му бизнес в града на липите...

Като сме се заровили в историята да спомена и още нещо –
прословутите „армейски“ двубои между Ботев и ЦСКА в Пловдив. И последеният мач миналата събота между „братските“ отбори бе на живот и смърт, както го налагат традицията и воинският морал. И малко статистика за стадото, зомбирано от многократната „демократична“ измама: срещу Ботев като гости „червените“ имат 26 победи срещу 21 загуби като в периода 1984-1995 достигат само до едно равенство. И още нещо прелюбопитно по темата – през тоталитарното десетилетие 1980-1990 така наречените „армейски“ отбори, а именно – Ботев, Сливен и Черно море, имат по-добър баланс срещу „Големия брат“ от „Армията“, отколкото срещу тима на МВР от „Герена“. Нещо, което не може да се каже за „сините“ сателити по линия на милицията от „Лаута“, Спартак (Вн), Спартак (Пл), Спартак (Пд) и т.н.

По този повод си спомням, че седмица преди решителния мач за титлата през пролетта на 1987 г.
младият тим на ЦСКА, воден от Димитър Пенев и със Стоичков, Любо и Емо, за пореден път загуби от „канарчетата“ в Пловдив и остана само с точка напред в класирането. През следващия уикенд обаче всичко си дойде на мястото, когато Ицо свали скалпа на Боби Михайлов със свирепа  тупалка във вратата към сектор „Г“ под дъжда на националния стадион...

И малко за съдиите – забелязахте ли перфектната свирка на Ивайло Стоянов в неделя вечер на „Герена“?
Да, реферът от Петрич направи показно, ако изключим неизбежния реверанс към домакините при спорния пряк свободен удар на границата на наказателното поле в 95-та минута. Очевидно това момче има класа и по нещо напомня за предшествениците си Антон Генов, Атанас Узунов, Любе Спасов. По какво ли? По дарбата за елитен рефер, ипотекирана при по-старите кучета пред силните на деня, биещите и ... плащащите. Точно така – споменатите български арбитри можеха да бъдат редом до най-големите европейски имена в бранша според професионалните си качества, ако не бяха жертвали таланта си в служба на футболната мафия. Неслучайно и тримата станаха главни действащи лица при натрупването на криминалния „баланс“ на Левски във „вечното дерби“ през последните две десетилетия.

Иначе видяхме какво се получава, когато за малко се вдигне сивата опека над „Герена“ и „сините“ се върнат към нормалността - съдията Ивайло Стоянов почти нямаше грешка в неделя. Защо ли? Много просто - в момента Левски е извън играта на Адвоката и Адмирала и за миг българският футбол е освободен от задушаващата примка на Директивата. Не се съмнявайте - ако сценарият вървеше по матрицата на „План-2007“ реферът щеше да последва челния пример на колегата си Кознички, който не толкова отдавна свирна дежурната дузпа в Подуяне за игра на защитника на Локо (Пд) Йошев с ... глава!?

Така че светът се усмихна на Берое от немай къде, а „зелените“ получиха възмездие за 40-годишния „син“ терор от дъното на ... Казан-а...