Няколко думи за забравените от "ULTRABLUE"

Не знам защо, но съм така устроен. Може дълго да се гъбаркам с Левски, може понякога да ми се иска да ги няма, но не става. То е като да ти липсва едната обувка. Гледах последния мач на "сините" и ме налегнаха тежки мисли. Колебаех се дали да споделя, защото е ясно, че далеч по се вълнувам от най-големия български отбор. И все пак.

Много внимание отделих на Достанич. Не по-различен от всички изпълнители на театрални "парчета" край линията и безкръвно лице, което вече съзнаваше, че идва краят. Гледах уплашения Георги Христов, който буквално се плашеше от топката. Наблюдавах разбитата команда и злорадствах, заради всичкото лошо, което се струпа на ЦСКА, не по вина на момчетата. И че те шампионите трябваше да гледат как друг им играе на мястото, че дори им се подиграва.

"Герена" обаче не е лошата лелка само за чуждите. "Герена" е зла мащеха за своите. 
Левски има отбелязани общо 13 гола и се оплаква, че няма реализатори. Две техни момчета, на една и съща възраст имат общо 6 гола, в отбори, които губят често и не играят "с най добрите играчи" на държавата. Не казвам, че те са панацея, но те са задължителен ход, особено, когато няма средства за покупки, а единствено за комисионна на Артур.

Исмаил Иса Мустафа има 4 гола, преотстъпен на Локомотив (Мездра). Хасковлията вече показа, че може. Още е далече от Джон Олдридж, но е много добър. Единственият му проблем е, че е едно скромно и ничие момче. Иван Цачев! Иван е далеч по-дълга тема. Варненецът вкара изключителни по важност 2 гола за Пирин, където е преотстъпен. Сега Шенсой не го пуска, защото може би съзнава, че все пак не е негов играч. Но за разлика от Достанич, Гонзо и разни такива, аз познавам Иван от детските му години, още когато играеше за варненския Спартак. Има уникален "нос" в пеналта. Неслучайно е голмайстор при родени 1989 година в юношеските национални отбори. Вероятно не е Уейн Рууни с по-нисичкия си ръст, но и Левски никога няма да бъде Манчестър Юнайтед.

И накрая - много по-важно от всичко. Традицията на "Герена" повелява треньорът да бъде човек някому.
Или навремето да се е женил подходящо и да бъде човек някому. Вече около две десетилетия съм в кухнята на играта и не мога да се начудя на цялата упоритост да се бяга от някои свои.

Локомотив (Мездра) сякаш загина в началото на сезона. Но само докато се появи Воин Войнов. Вярно, аз "червеният" имам за свой приятел Войната. Някогашното момче от Чепинци е вече дядо на 57 години. Същият този дядо за два кръга изправи момчетата в Мездра и започна да бие наред. Дори и Черно море си беше набил, но така се случи. Но Войната е прекалено възпитан и деликатен човек. Дори и ядосан не си позволи да каже на съдията палячо. Бе за пореден път джентълмен. Спазва традицията да се ожени за гимнастичка, но не става част от пошлия спектакъл с дъщерите от ЦК.

Войнов бе обичан играч. Бе обичан от своите, бе обичан и от нас, заради човешкия си образ. Той ще остане най-вероятно и единствения в новата история, който е играл само за "сините". И какво от това!?

Ето какво казва той самия преди време пред колегите от БЛИЦ: "Аз играх само там. Носих синята фланелка от подготвителна група до ветеран. Цели 20 години. После започнах в детско-юношеската школа на клуба. За една година направих отбора си шампион. Минах през БФС. Водих юношите на България с Цветан Илчев. След това в олимпийския отбор. Натрупах треньорски опит в провинцията и чужбина. Но в отбора на народа ме забравиха.

Ако кажа, че ми е приятно, ще излъжа. Не претендирам да съм непременно старши треньор. Да работиш в Левски е признание. Но не са ме канили. За мен там място няма."

Може би последните думи обясняват всичко за кризата в Левски. Трябва да си прекалено креслив, за да стане. Или много некадърен, но си смени паспорта. Българският не върви.

И понеже знам, че ще се намерят дървени философи, които ще ме заподозрат в користна пропаганда ще кажа в своя защита, че познавам отлично момчетата Иса и Цачев, но не съм им агент. Те са ми слабост. Познавам, обичам и уважавам Воин Войнов, но не съм му агент. Просто си мисля, че един от историческите флагмани на българския футбол има нужда от тях...Може и да не предложих най-издържания текст, но държах да го кажа.