Очаквайте от ЦСКА Inch By Inch Any Given Sunday

Публикувано на: 27.10.2009 09:36

Автор: Петьо Костадинов - Полковника

©Проспорт.бг
Петьо Костадинов- Полковника
"Аз не знам какво да кажа наистина...", така започва знаменития монолог на треньора в изключителната лента "Any Given Sunday" на режисьора Оливър Стоун. Може би именно този епизод от изпълнението на Ал Пачино е най-великият изигран някога в световното кино със спортна тематика. Психология, заряд, експлозия. Уникално. Ако някой не е гледал този страхотен филм да тича към видеоклуба...

Тези дни и журналисти и специализирани коментатори (бивши професионални играчи) се изреждат в употребата на изключителни квалификации по адрес на състезателите на ЦСКА. Започва се от безхаберници и се стига до безкрайност. Картофа се прехвърля, а всъщност е налице не толкова сложна картинка, за да се обясни процеса, който започна след двубоя с Фулъм и се задълбочи.

Каква е ситуацията? Обобщено звучи така: душата иска, тялото не може. В спорта, освен тренировъчен процес в подготвителен период има такъв и в активния сезон, има състезания. Точно там идва наистина сложната материя - УПРАВЛЕНИЕ НА СПОРТНАТА ФОРМА.

Когато имате ранна подготовка (каквато бе за ЦСКА) и когато сезонът се оказва много по-дълъг е нормално да се очаква и спад на спортната форма. Въпросът е докъде ще се срине натрупаното с общия труд на спортно-техническия щаб, медицинския екип и състезателите. Имахме удължен сезон и през пролетта, ако си спомня някой. И имахме сходен ефект. Не изтъргувана титла.

Беше ясно, че след пика в края на август и безметежната диктатура през септември и при подготовка стартирала през юни, няма как да не се стигне до спад. И той се случи. Той няма нищо общо с желанието или безхаберието на момчетата. Впрочем това е много сложен момент и за треньора и за лекаря.

Тук следва да се намеси вече добрият педагог. Да седне и да обясни (надявам се, че всички разбират). Да се спре с общите приказки, че не съзнават коя фланелка са облекли, именно защото ЦСКА е месомелачка.

Че има безхаберници - има. Но че има и момчета, които не бива да бъдат премазвани, е повече от ясно.

Когато Кройф например водеше Дрийм тим на Барселона, ако залагах, то всеки януари докъм края на първата десетдневка на февруари, аз щях да правя залози срещу Барса. Това беше задължителния период на спад.

Професионалистите не следва да правят драми, дори когато навън ври и кипи сред привържениците. Някой може и на тях да обясни, те не са длъжни да знаят.

Да, почти съм сигурен, че Литекс ще извлече максимума от създадената ситуация. Налице е спад при всички, объркване при някои. В Ловеч Червенков пое нещата в дупка и с помощта на доказани спецове, като Марин Гъдев и доктор Иво Якимов, екипът върна момчетата към битието и то вече им личи на лицата.

Убеден съм, че Любо Пенев вижда всичко. Може би заедно с моя приятел доктора следва да се замислят за още един член на екипа, който има конкретна насоченост в областта на кондиционната подготовка. Това са важни неща.

Точно толкова, колкото е важно на момчетата в съблекалнята да се обясни какво се случва със собствените им тела и те да не налитат с пълен пакет от глупост да се хващат за гушите. Сега е време за повече воля, до ниво на инатливо магаре.

И нека влезе треньорът в съблекалнята и за разлика от Ал Пачино започне "Аз знам какво става с вас наистина..."

Имах един професор във "Факултета по журналистика" на СУ "Климент Охридски". Той беше тексасец от Оклахома и твърдеше, че европейците прекалено дълго и прекалено страстно се вглеждаме в историята и затова често пропускаме момента да продължим напред. Не че в САЩ са забравили "Пърл Харбър" например, но Ерик Креймър бе прав.

Затова Димамо (Москва) е много приятен спомен на салата и хубава ракия, но днес и още повече в края на седмицата задачата се казва Литекс. На пръв поглед клишираният подход "играем мач за мач" е път за преодоляването на спада в кондиционното състояние с малко повече сърце и мъдрост на терена.

В Любо има и заложен добър педагог. Показа го след левашката изява на Ванката Караджов срещу Фулъм. Очевадно е, че Любо вижда какво се случва. Аналог с Левски не може да се прави, те нямаха кондиционни, а спортно-технически и психологически проблеми. Каквито все още си стоят.

Наколко уточнения извън темата, за да не се пълни пощата на сайта с безмислени въпроси. Нека го изясня веднъж и ще спра.

Първо - мога да пиша за тренировъчния процес и да се изказвам със самочувствие, защото всеки български офицер от моето поколение е държал минимум четири изпита по физическа подготовка, включително по "Методика на физическата подготовка". Изпитите бяха пред едни от най-големите светила в науката (вярвайте тренировъчната работа е наука).

Второ - когато говоря за педагогика и психология е добре да се знае, че имам висше образование, постигнато с отличен резултат със специалност "Педагогика". Няма дейност в този живот, в която тази наука да не е приложима.

Трето - пиша, не само защото съм учил и във "Факултета по журналистика" на СУ "Климент Охридски", макар и специалност "Телевизия", а защото все пак имам нещо общо с този занаят, обучен включително в мерцедеса на вестниците - "Труд".

Четвърто и последно - коментирам българския футбол и спорт, защото една сериозна част от моя живот е свързана с тези дейности не само като Агент от регистъра на ФИФА, а и защото съм бил функционер  във футболен клуб ЦСКА, футболен клуб Черно море, волейболен клуб ЦСКА, клуб по акробатика ЦСКА. Бил съм президент на Българската федерация по акробатичен рокендрол.

Повече обяснения няма да давам, Но имам претенцията и самочувствието да съм свършил нещо в този живот и ще продължа да си давам мнението, когато ми го поискат. Или когато ситуацията го изисква.