Бранеков: Обичам ЦСКА повече от феновете

В неделя вечер, минути след последния съдийски сигнал на мача ЦСКА – Миньор (0:3) част от червените фенове, бесни от загубата атакуваха футболистите на тима с нецензурни реплики. Повечето от подопечните на Любо Пенев се изнизаха с наведени глави, но не и Александър Бранеков. 22-годишният бранител отговори на нападките и се стигна до словесна престрелка. Малко след това се свързахме със защитника, който въпреки неприятните емоции се съгласи да говори пред “Тема Спорт”.

- Сашо, какво се случи между теб и феновете?

- Нищо особено. Няма проблем всичко е минало.

- Явно не ти се говори, да не си навел нещо главата?

- Не, не. Ти ме познаваш и знаеш, че трудно нещо може да ме пречупи. Аз вече съм преживял много трудности, така че няма проблем. Продължавам да се боря и гледам напред.

- Нервите ти обаче не издържаха?

- Е, това е нормално. Няма как да си замълча, когато излизам от съблекалнята, до мен върви майка ми и някакви хора започват да ме псуват и да ме обиждат. Какво да направя да си замълча ли? Нека всеки се постави на моето место и да си помисли как ще реагира и тогава да ме съди за реакцията.

- Да, но и ти се постави се на мястото на тези фенове...

- Мислиш ли, че ми е било приятно, като сме паднали? Не, не ми беше. Болеше ме, защото съм убеден, че обичам ЦСКА много повече от тези, които ме псуваха. На мен животът ми е преминал в този клуб. За мен той е повече от всичко, но не тръгнах просто така безразборно да псувам и да налитам на бой. И на мен отвътре ми кипеше, но не исках да си го изкарвам на никой.

- Преди минути във фенсайта обаче се появи информация, че е имало бой в съблекалнята и се споменава и твоето име?

- Няма такова нещо. Не знам за какво говорите.

- Описано е, че Владо Манчев е направил забележка и ти, Иван Краджов и Иван Иванов сте му налетели и замалко не сте го пребили.

- Пак казвам – няма такова нещо. Бой не е имало.

- А какво тогава?

- Не знам точно, защото аз бях под душовете по това време. Нормално е да се поскараме, защото сме мъже. Вече казах, че ние също преживяваме болезнено загубата и нервите избиват. Но пак твърдя, че до бой не се е стигало.

- Феновете ви обвиниха, че бойкотирате?

- Глупости. Това може да го измисли само болен мозък. Кой да бойкотираме? Нали по този начин плюем на името си, а и губим пари.

- А черно тото?

- Стига. Това вече дори не е смешно. Какво – отивам аз или някой от моите колеги и залагаме, че ще загубим. Ние сме на първо място, като побеждаваме получаваме пари, за какво са ни други. И колко трябва да сме спечелили, за да се откажем от премиите си. Не е сериозно и не ми се коментира.

- Повечето ти съотборници се оплакват от преумора...

- Е, не знам. Питайте си ги тях. Аз не съм играл чак толкова много, за да съм уморен. При мен всичко е наред откъм физическа форма.

- Как приемаш непрекъснатите подвиквания от трибуните, че не можеш да спираш топката?

- Вижте, аз съм наясно, че не съм като Кристияно Роналдо, но наистина не е приятно. Защо никой не оценява факта, че никога не съм се скрил и съм се хвърлял с цялото си сърце във всеки мач, в който съм играл.

- Какво ви каза Любо Пенев в съблекалнята веднага след мача?

- Нищо особено. Да вдигаме главите и да продължаваме напред.

- Не ви ли се скара?

- Не. Личеше, че не му е приятно, но не е викал, ако за това питаш.

- А някой от шефовете влезе ли при вас?

- Не.

- Очакваш ли наказания?

- Не знам. Право на ръководството е да реши.

- Влизате в тежка серия – сега ви предстои мач с Литекс, ще успеете ли бързо да излезете от кризата?

- Искрено се надявам. Трябва да го направим. Една победа в Ловеч ще измие част от срама срещу Миньор и ще ни върне самочувствието, което е задължително за шампионските амбиции, които имаме.